Майска събота. Дъжд. Пак вали и вали,
аз стоя до решетката сива,
зрели цветни стъбла, тънки голи треви,
върху вас колко дъжд се излива!
Ти под стряхата, дървена пейко, стоиш
като есенна чайка на плажа,
дъжд, ту спираш, ту яростно силно валиш,
гледам танца ти аз от гаража.
Четох книги за много отминали дни,
всичко беше безкрайно красиво,
но в ушите ми нищо от тях не звъни,
само този дъжд тук ме опива.
Само тези стъбла, само тези треви,
дето мокрят сега дъждовете…
В много съботи майски, вали, дъжд, вали,
този свят е едно полско цвете…
Диана Владимирова
14.05.2022
Раненци