Очите ми

Моят литературен свят

Облаци

Какво ще ми кажете, облаци мои 
над ширните равни поля, 
с вълните си житото златно прибоят 
небесно-въздушен заля. 

Градчетата – пръснати там перуники, 
със крехкост лилава трептят, 
в зелената плът на гори буколики 
на туфи, на туфи цъфтят. 

И вие сте бухнали, облаци леки – 
храст рози зад жиците-плет, 
и вашата хубост сънува навеки 
в сърцето си някой поет. 

Любими мъже окосяват ливади, 
стопанки градини садят, 
цъфтете, белейте се, облаци млади, 
наблизо е вече градът, 

където сред сгради снаги ще стопите 
и без перуников безкрай 
ще могат ли в миг да ви зърнат очите 
в стъклото на някой трамвай...

Диана Владимирова

15.05.2022
Кюстендил – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: