Очите ми

Подредено с любов

Не бой се

Рудолф Щайнер
превод: Диана Янкулова

Не бой се, всяка болест зов е на съдбата,
към самовъзпитание те води.
Използвай времето си, без да се боиш от нищо.
И помисли: похвала онзи заслужава,
който на знанието свое границите осъзнава,
но в тези граници
дарените му сили разходва с кралска щедрост.
И още знай – когато се ограничаваш,
укрепваш границите свои и ги разширяваш.
В противен случай те ще се размият
и ще отворят път на слабостта,
тя силата ти жизнена поглъща, за да се насища...
Използвай времето си, без да се боиш от нищо.

Тази мисъл на Рудолф Щайнер е дадена в книгата „Психиатрия“ на Аннайет Рюмке, том 1, в контекста на темата за болестта и ролята на човешкия "Аз" в нейния ход.

Ако твоята душа…

Ако твоята душа има образ и цвят,
тя е белите нишки в небетата сини
и спокоен дъх летен над пъстри градини
в топъл лебедов, лебедов свят.
Ако твоята душа има образ и цвят…

Тя е мека дантела от къта на детското ложе,
тя е пръски зора от прибоя на свят безтревожен,
синева със невидими длани,
тишината на изгрева ранен,
ако всичко това, ако всичко това е възможно…

Ако виждам душата ти в изгрева ранен да свети,
ако виждам как малка е черната плът на скалите в морето,
как покорни лежат във краката й,
а пък тя е лек полъх на вятъра
тя е силата нежна на цвете…

Диана Янкулова

3.05.2021
София

снимка: Райна Владимирова

Зелените поля и долини

Тук пролетният дъжд валя, валя,
душата ми със птиците излита
и беше къс небе над младо жито
в зелените, зелените поля.

И слънцето след зимните слани
в реките, езерата заблестя,
глухарчета разтвориха листа
в зелените, зелени долини.

Небе, небе, зелена тучна плът,
прорязана от някое шосе,
добитъкът изведен да пасе
надлъж покрай зеления ти път.

Земя, дарена с много плодове,
гърдите ти цъфтят в черешов цвят,
жужи из него медоносен свят,
край речните зелени брегове.

Но аз съм в други, горски долини,
край тайнствени дълбоки езера,
глухарче и коприва да бера
в зелените, зелените ти дни.

Диана Янкулова

3.05.2021
селата Прибой и Байкалско край Радомир

Клонче люляк

Цъфти ни люляк под балкона,
стои прозорецът отворен
и птичета навън бърборят
сред гъсти клони.

Следобед, слънце и позлата,
любимият протегнал пръсти
и клонче люляк ми откъснал
най-ароматно.

Душа протегнал, та във нея
от ароматните цветчета
за мен дихание на небето
той да налее.

Аз пишех стихове щастливо
и бях погълната от рими,
а той дойде и подари ми
ухание диво.

Сърце на тайнствата, ти чу ли,
позна ли в моя звън тогава
как любовта се претворява
във клонче люляк?

И аз почувствах сред покоя
как тези храсти до балкона,
които нежен люляк ронят,
са вечно мои.

Диана Янкулова

2.05.2021
София

Люляк

Екатерина Бекетова
превод: Диана Янкулова

Сред зора, в синева,
боса в росна трева,
ще подишам от свежия мед,
в ароматна тъма,
там, сред люляк, сама,
своето щастие търся навред.
То е тайна добра,
благодатна съдба
и на люляк в цветчето дъхти –
там, на клона зелен
в ароматния плен
моето щастие нежно цъфти...

Сирень

По утру, на заре,
По росистой траве
Я пойду свежим утром дышать,
И в душистую тень,
Где теснится сирень,
Я пойду свое счастье искать.
В жизни счастье одно
Мне найти суждено,
И то счастье в сирени живет;
На зеленых ветвях,
На душистых кистях
Мое бедное счастье цветет…

В очакване на Възкресението

Цъфтеше люлякът, лилавият му цвят
красеше мълчаливо пустотата
и чакащият Възкресението свят
във чашка на лале искреше златен.

Брезите вееха своите пролетни реси,
едно дете по улицата мина,
съвсем за кратко тишината огласи
звънът в гласа му, нежен и невинен.

И моето непримирение със света
си спомних във покоя как се врязва
понякога. И тъканта на утринта
със острите си ръбове белязва.

Как в този миг в гласа ти люлякът цъфти,
и чашки се поклащат на лалета:
да се завърна към покоя шепнеш ти,
донасяш го на птица на крилете.

Летят ресите на брезичките и аз
искря в мълчанието на душата,
така че само жив, възторжен детски глас 
да може да разцъфне в тишината.

Диана Янкулова

1.05.2021
София

Криле

Криле

Прелита птицата,

над нея облаци сноват,

крилата й от теснота са поразени,

проблясват късчета небе

над изумрудения град,

далечната им ласка е студена.

Лети и погледът,

с копнеж по птицата лети,

погълнат от страстта и красотата,

и като в приказка

над пропаст от бетон блести

сребристата снага на змея-вятър.

Сърце, безсилно си,

но виж как птиците летят

с криле, от теснотата обградени,

лети така, сърце,

в стъклобетонната си гръд,

на неуморните криле на поражението.

Диана Янкулова

22.04.2021

София

Цял ден

Цял ден препускат снежнобели облаци в небето,

пред погледа заплитат плът в дървесните корони,

а слънцето със гълъбово-нежен блясък свети

и късчета-перца от пролет по земята рони.

Душата, като в унес благ, със птиците се рее,

полъхва и звънти в безкрая плавният й полет,

донася като клонче в човка стих благоговеен

от розовите храсти пред прозореца отворен,

от цъфналата слива – възлияние пребогато,

от вятъра във крехките листенца на лалето,

в зелената им нежна плът трепти, трепти душата,

цял ден препускат снежнобели облаци в небето.

Диана Янкулова

9.04.2021

София

Вярата на детето, че светът е морален, красив и истинен

Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса“, която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.

Детето живее в миналото и в много отношения то е един истински вестоносец от предрожденното минало, не от физическото, а от духовно-душевното минало. Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст.

И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален! Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.

От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение. Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.

Детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване. Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост“ и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици. Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.

И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен. Едва тогава обучението може да приеме научен характер. Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и научен характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.

Сега вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек.

СС 293 „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Рудолф Щайнер

Дом под небето

Защо наричаме бездомна цъфтящата в съня си слива,

огромни сгради покрай нея снаги бетонени вишат,

реват коли по булеварда, снежецът тихо я покрива,

тревожни устремени хора по гладки пътища летят.

Защо наричаме бездомно и кучето, в снега заспало,

душата му в съня се носи сред топли южни далнини,

отпуснато върху земята, потрепва едрото му тяло,

две грозни кучешки колиби стърчат бездомни отстрани.

И птичките кълват бездомно скрежец на сливата под ствола,

до тях, по булеварда шумен, човешкият поток тече,

където кучето е спало, една иглика е набола

и сред дома си под небето разтваря розово цветче.

Диана Янкулова

22.03.2021

София

Снимка: Stefana Nyberg – „Изгревът, отразен в прозорчето на рибарската барака, март, южна Швеция.“