Очите ми

Подредено с любов

Цъфти светът в очакване на плод

Цъфти светът в очакване на плод,
цъфти във детството, във пролетта си,
и то простира своя слънчев блясък
нататък, върху целия живот.

И утрото простира първи лъч
върху деня, огрявайки го нежно,
блести върху житейската метежност
като невинна, чиста детска глъч.

Блести неопетнена мъдростта
на изворите бели на душата,
дарявайки съкровищница свята –
живителна вода – на зрелостта.

Невинността разплисква светлина
и вечерите късни озарява,
като звезда над тихата забрава,
над чувствата за тягост и вина.

И този свят така е подреден,
че вечерта надежда да си вземе,
за да лети над земно си бреме,
от утрото на всеки негов ден…

21.04.2019
София

Реклами

Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство

Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствата, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници – думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения. Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.
Р. Щайнер, GA_293

Рисунка: Natalya Yeshchenko

Разсъмване, ти своя дар дари ми…

Разсъмване, ти своя дар дари ми
от унес, тишина и звезден шепот,
докосването сгряващо, любимо
на моя мил от устните, сърцето.

Разсъмване на детството невинно,
когато всичко във света е чисто,
когато съвършени, крехки, фини
блестят в нощта листенцата сребристи.

Когато се излъчва добротата
от нежната предутрин неподвижна
и по детински стоплена душата
живота тук добър и ласкав вижда.

Когато дъждовете, ветровете
притихнали потъват във забрава
и този свят в искреността си свети
и безпределно щедър се отдава –

потапяйки дъха във аромати,
очите в красота, душата в благост
и мисълта в упойващо познато
усещане, че всичко тук е радост…

14.04.2019
София

За детето светът е морален, красив и истинен

Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност? Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало. Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят. Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален! Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса“, която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
Да, детето живее в миналото и в много отношения то е един истински вестоносец от предрожденното минало, не от физическото, а от духовно-душевното минало. Има още

Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство

Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст.

Изключително характерно за нашето съвремие е, че днес рядко можем да срещнем хора с ясно очертани физиономии. В една от берлинските си лекции Херман Бар споделя нещо много интересно. Той смята, че ако през 90-те години на миналия век някой би попаднал в Рейнската област или около Есен и ако по улиците би срещнал излизащите от фабриките хора, той би имал следното усещане: „Да, никой от тези хора не се различава от останалите; навсякъде като че ли аз срещам един и същ човек, чийто образ е просто размножен от някакъв копирен апарат; тези хора просто не могат да бъдат различени един от друг“. Твърде важна констатация!

Херман Бар има и други интересни наблюдения: Ако през 90-те години на миналия век, казва той, сте били поканени на вечеря, вероятно сте забелязали, че не сте в състояние да различите двете дами, седнали от лявата Ви и дясна страна; единствената разлика е тази, че едната е отдясно, а другата отляво. И ако след три дни вечеряте в друга компания, твърде възможно е да се попитате, дали двете дами, между които седите, не са същите, или са други? С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия.

От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот. Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на подсъзнанието.

Представете си за миг, че изграждате понятия, които обаче са мъртви. В този случай Вие буквално инжектирате в тялото останки от мъртви понятия; Вие вкарвате там не понятия, а техните трупове. А какви трябва да бъдат в действителност понятията, които предлагаме на другите хора? Те трябва да са живи, понеже на човека се налага да живее заедно с тях! Ако у едно девет или десетгодишно дете вложите такива понятия, които биха му послужили едва в неговата 30-та или 40-та година, тогава Вие му давате мъртви понятия, които не са в състояние да се развиват заедно с него. Вие трябва да предлагате на детето такива понятия, които метаморфозират в хода на неговия живот.
Има още

…когато поетът говори за своите интуиции

«…когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище“ на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
Който вниква в тези неща, той вижда и дълбоките закономерности зад привидно случайните събития от живота. Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст“ и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове. Гьоте беше вече съвсем стар, когато пишеше втората част на своя „Фауст“. На бюрото стоеше неговия секретар и записваше това, което Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би трябвало да пише сам, вероятно нямаше да съчини онези забележителни места от втората част на „Фауст“. Но ето че диктувайки, той непрекъснато крачи напред и назад из своята малка стая във Ваймар и, несъмнено, това ритмично движение е допринесло твърде много за цялата концепция на „Фауст“. Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна воля в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира израз в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.»
Р. Щайнер, GA_293

Дойде мигът на слънчевото бяло

Дойде мигът на слънчевото бяло,
не зима, оковала върховете,
а пролетната нежност, разцъфтяла,
и ангелските щрихи по небето.

Духа освободила към простора,
над себе си безсмъртен да политне,
да влее дъх в живота ни на хора
сред земната ни твърдост монолитна.

Ефир да донесе и ведър полъх
сред всичко, оковаващо душата,
разпалвайки изконната ни воля
по пътя ни нелек към свободата.

Любов е пак божественото име
на вятъра, дърветата разлистил,
на нишката, тъй ясно доловима,
привързваща душите ни сребристи

към бялата целувка на небето,
на земното към топлещата угар
и към кръвта червена на сърцето,
към всичко свято и… една към друга.

5.04.2019
София

Как исках да узная твоите тайни

Как исках да узная твоите тайни,
духът ти съвършен да ме докосне,
в гласчетата на птици всеотдайни,
и в сока на дървета плодоносни,

в нектара на цветчета ароматни,
в омаята на небързаща предпролет,
в отблясъците по водата – златни,
и в сливов цвят във своя ветрен полет,

в небета теменужено красиви,
и върхове, все още в сняг покрити,
в зеленото на слънчевите ниви
и в ромона лиричен на реките,

рисувам те и в думи, и в картини,
в ръцете на любимия те чувствам,
природа, дух, общение светлосиньо,
преливащо във нежния си устрем,

природа, дух, небе и слънце живо,
благодаря, че топлите ти тайни,
във мен се вливат толкова красиво
и с толкова вдъхновена всеотдайност…

Как нежно пролетта е избуяла

Как нежно пролетта е избуяла
в рисунките на Бог върху небето,
на сливите в разцъфналото бяло
и в туфите от лапад край шосето.

Дълбоко в синевата на водите,
на нивите в коприната зелена,
във звуците на птици гласовити,
о, земна красота, благословена!

Лъчите на Духа те озаряват
от слънцето, заливащо простора,
и в топлите ти дълбини съзрява
душевната, откликващата пролет.

А ние с моя мил, сред синевата,
се радваме на багрите ти летни,
берем от твоя сладък, крехък лапад,
растящ направо долу, край шосето,

и всичко във душите ни е сладост –
и облаците ангелски-красиви,
и бликащата от цъфтежа младост,
и нежността на тези бели сливи,

и цялата невинност или святост,
която ни е дадена отгоре,
в лика на пролетта върху земята
и в същността ни истинска на хора…

Когато се полюшва жълта нива

open to God4

Когато се полюшва жълта нива,
шуми гората свежа с вятъра във такт,
в градината се крие зряла слива
под сладка сянка на зелен листак;
когато ароматни и с роса покрити
по залез розов или сутрин в златен час
сребристи момини сълзи, тъй китни,
ми кимат със приветлив, ясен глас;
когато ключ студен заскърца в тишината
и мисълта потапя в неясен, смътен блян
и ми разказва сага далечна, непозната
за тих живот, от който гласът му шепне там,
тогава се смирява в мен всякаква тревога,
присвитото ми чело се отпуска и повдига,
и на земята щастие аз мога да постигна,
и в небесата виждам Бога…

Михаил Лермонтов
Превод: Диана Янкулова