Очите ми

Моят литературен свят

Лазурната межда

Неуловима е лазурната межда,
дарена на човек, за да живее…
Линее самотата на дъжда
и в розата въздишка се белее.

Във погледа забравата блести,
със гларуса, криле размахващ горе,
в небетата безоблачни лети
самото време в своя плавен полет.

Извивки и изронена следа
от стъпки върху пясъчните дюни,
отвъд е изумрудена вода,
а вътре – светлосин безкраен юни.

От трепкащо доверие цъфтят
сред пясъчната вечност чучулиги
и лястовици в своя млечен път
сред топлата безмълвност се издигат.

Блестящ и бял сред пръски и лъчи
пак гларус-време плува над водата,
на дюната, със розови очи,
безсмъртничета дишат сол и вятър.

На пясъка понесъл тежестта
и в себе си – на гларуса крилете,
и с времето богат, и с паметта,
човекът крачи, крачи между двете…

Диана Янкулова

24.07.2021
Приморско

Пиано

След нощите благоуханни
на летния безгрижен свят
как шумно циганки ранни 
метат нападал липов цвят.

Високите брези със клони
разресват плавно утринта,
по тротоара вятър гони
две-три забравени листа.

На розите плътта бледнее –
окапалата вече плът,
небе в прозорците синее,
и семенца навред кръжат.

Гарденията разцъфтява
с омайно-чуден аромат –
на топла сладост и забрава,
и времето тече назад.

Обяд е, музика, пиано
звучи от горния етаж
и звуците му разпиляно
изпълват градският пейзаж.

Две-три листенца пожълтели
сред топла сладост и забрава…
Килим от семенца се стели,
а музиката продължава…

Диана Янкулова

21.07.2021
София

Рисунка: Slobodan Paunovic

Стремеж

На лятото от улиците нажежени
ухае на жарава
и на града сред сенките разлени
животът оцелява.

Върбата, рамене привела, боса,
над тротоарите виси,
оставила на лекия ветрец да роши
безпомощните й коси.

И гълъбите не летят в простора,
от козирките ниски
те вяло гледат как поток от хора
разсеяно се плиска.

И свежест от фонтана идва само
във зноя летен,
танцува статуя на балерина там
с ръка в небето.

Пещта над кестеновите листа
саван изплита,
отлята в месинга, на балерината страстта
не спира да излита.

Диана Янкулова

17-18.07.2021
София

Рози

Иван Бунин
превод: Диана Янкулова

В лазура облаци блестящи
по небосвода се пластят
и под прозореца искрящи
две рози пламенно цъфтят.
Наднича зноят през стъклото,
а вътре е сумрак и хлад
и в задухата от сеното
струи упойващ аромат.
Понякога трещи, вилнее,
високо някъде ехти
шум гръмък… Но пчелите пеят
мухи звънтят – денят блести.
Понякога се ливват сини
потоци в шумен бяг за миг,
но греят ярките градини
с лазурно-огледален лик.
И розите топят се бързо,
главички нежни свели там,
усмихвайки се и през сълзи,
горят очите, пълни с плам.


Розы

Блистая, облака лепились
В лазури пламенного дня.
Две розы под окном раскрылись —
Две чаши, полные огня.
В окно, в прохладный сумрак дома,
Глядел зелёный знойный сад,
И сена душная истома
Струила сладкий аромат.
Порою, звучный и тяжёлый,
Высоко в небе грохотал
Громовый гул… Но пели пчёлы,
Звенели мухи — день сиял.
Порою шумно пробегали
Потоки ливней голубых…
Но солнце и лазурь мигали
В зеркально-зыбком блеске их —
И день сиял, и млели розы,
Головки томные клоня,
И улыбалися сквозь слёзы
Очами, полными огня.

1903 г.

Всичко нужно

Бледосиня юлска равнина…
Някъде отвъд летят шосета,
в зряла, некосена тишина
ягоди искрят сред въздух летен.

В глог и дива круша шумолят
птици и от храст на храст прелитат,
стръкове цикория блестят –
късчета небе насред тревите.

Бледа и смълчана синева,
с тих живот изпълваща дълбоко…
Има всичко – стръкове трева,
зряла като жито и висока,

ягоди и риган, топлина,
бели къщи и жита наблизо,
зряла, некосена тишина,
метната като прозрачна риза

над поляните и над душата…
После на градчето в суетата
водят ни летящите шосета –
в улички, градини, кафенета,

но изправена в една витрина,
спряла времето, стои картина
и на нея – бледа синева,
бели къщи, стръкове трева,

некосена зряла тишина,
църква, юлска топла равнина…
И в света сега неизразимо
има всичко, всичко нужно има…

Диана Янкулова

11.07.2021

Вода за птици

През юни много дъждове валяха,
трънаците в градчето
по всяко диво кътче избуяха
и в рози всеки плет е.

Вървим по уличките. Сенчесто е, тихо, свежо,
небето свети
през тънката черешова златиста мрежа
на старите дървета.

Ограда каменна и стара дъсчена врата,
отгоре храста ален,
като килим нападали са розови листа
върху циментово стъпало –

каква безмълвна и подвластна на пръстта следа,
красива и велика!
Напече, запрежуря, птичка пиеше вода
от локвата под климатика.

Запръска дъжд и всяко клонче в Кюстендил
ни беше стряха,
и като птички две със моя мил
градчето прелетяхме.

И птичките ни съпровождаха от своите тихи висини
в деня ни прозаичен…
О, ако можеш да си капка дъжд, стани
вода за птици.

Листенце роза да си в умъртвен от камък свят
и към земята да политнеш,
донесло с аромата си на тънещия в дрямка град,
небетата, звездите.

Диана Янкулова

Юни-юли 2021

Следобедът неделен

Прозорецът отворен е и тишината е зелена,
светът побран е в шепа,
играе лек ветрец във клонките на клена,
листенцата потрепват.

Облъхвано, перденцето ефирно се люлее,
прозира синевата;
две лястовички забърборват ненадейно
със тон приятен.

И моят мил, усмихнат, към балкона се обръща,
към звуците игриви,
днес ние с него сме си просто вкъщи
и просто сме щастливи.

Той готви, нещо свое прави тихо, красив и земен,
и е наоколо край мене,
на лятото в красивото и топлото безвремие
сме потопени.

И пак трептят листенцата на клена и липата,
с ветреца зазвънели;
през делниците често завръща се душата
в следобеда неделен…

Диана Янкулова

4.07.2021

Добро утро!

Сергей Есенин
превод: Диана Янкулова с помощта на Людмила Христова

Заугасваха звездите цветни,
затрептя на залива водата,
светлина облива бреговете,
багри тъканта на небесата.

Сънени брезички се засмяха,
разпиляха плитчици от свила.
Обички зелени зашумяха,
с росните си капки заискрили.

До плета израслата коприва,
пременена в ярък перлен блясък,
шепне, клатейки се закачливо:
«Добро утро! Аз съм!»


С добрым утром!

Задремали звёзды золотые,
Задрожало зеркало затона,
Брезжит свет на заводи речные
И румянит сетку небосклона.

Улыбнулись сонные берёзки,
Растрепали шёлковые косы.
Шелестят зелёные серёжки,
И горят серебряные росы.

У плетня заросшая крапива
Обрядилась ярким перламутром
И, качаясь, шепчет шаловливо:
«С добрым утром!»

1914

Мама на вилата

Марина Цветаева
превод: Диана Янкулова

Зад поляните селски Ока е сребриста,
като сребърна нишка тече.
Нашата майка сега е царица,
на главата си има венче.

Не обича тя тежки прически в косите –
само време и фиби пилеят!
Слънчев лъч падна тих през брезите
като кичур копринен над нея.

Плаче облаче, плува, стопено в тъга е.
Мама тихо съдба го нарече.
Златна нашата майка сега е,
а венчето й синьо е вече.

Две венчета тя има, наистина две са:
от цветя и едно от лъчи.
Този, цветния, ние донесохме,
а златистия кой закачи?

Ще се стъмни: луна ще блести и звездици,
на понтона – фенери-лъчи.
Нашата майка сега е царица,
на главата си има венци.


Мама на даче

Мы на даче: за лугом Ока серебрится,
Серебрится, как новый клинок.
Наша мама сегодня царица,
На головке у мамы венок.

Наша мама не любит тяжелой причёски, —
Только время и шпильки терять!
Тихий лучик упал сквозь берёзки 
На одну шелковистую прядь.

В небе облачко плыло и плакало, тая.
Назвала его мама судьбой.
Наша мама теперь золотая,
А венок у неё голубой.

Два веночка на ней, два венка, в самом деле:
Из цветов, а другой из лучей.
Это мы васильковый надели,
А другой, золотистый — ничей.

Скоро вечер: за лесом луна загорится,
На плотах заблестят огоньки…
Наша мама сегодня царица,
На головке у мамы венки.

Юли. Сенокос

Йосиф Бродски
превод: Диана Янкулова

По цяла нощ безшумно, с връхче само,
расте трева. И монотонно там
по цяла нощ бръмчи щурче в бразда.
Офика броди от звезда в звезда.

Косачи трима във мъглата спят,
сърцата им като едно туптят,
ръце разтворили са в тишина
и бродят от звезда в звезда в съня.


Июль. Сенокос

Всю ночь бесшумно, на один вершок, 
растёт трава. Стрекочет, как движок, 
всю ночь кузнечик где-то в борозде. 
Бредёт рябина от звезды к звезде. 

Спят за рекой в тумане три косца. 
Всю ночь согласно бьются их сердца. 
Они разжали руки в тишине 
и от звезды к звезде бредут во сне. 

июль 1965

Художник Василий Сухов. "Июльская ночь". 1987