Очите ми

Моят литературен свят

Въздишка

Грамадни липи над широки алеи,
в листата им лятото жарко блести,
акордеон бавна музика лее
и лилия в езерото цъфти.

Кажи, старомодна мелодио тиха,
какво правиш тук, в този градски кипеж,
сред бяг на деца… В бели няколко стиха
с рекичката – тъничка нишка – течеш.

Градът има парк – своя бистра зеница,
сред прашни, недишащи улици брод,
там, в езерце плува перцето на птица –
въздишка на болен по този живот…

Диана Владимирова 

3.07.2022
София

Кристалният звън на птичата песен

Поезията ми е израз на желание да естетизирам бита и живота си до висша степен, така че да остане не злободневното и проблемното, а само есенцията, духовната реалност на това битие, смисълът. Вървейки по творческия си път, съм търсила различни и нови изразни средства за постигането на тази висша естетизация. Съзнавам, че поетичните ми творения са трудни за разбиране, ако човек не се пусне от здравата основа на материалното пространство и не полети във висините. От гледна точка на твърдината, на материалната опора и ценности, поезията ми отначало изглеждаше аморфна и неопределена, но аз се постарах да я въплътя в устойчиви образи, най-вече природни, понякога библейски, дори образи от градската култура на човека, а в по-късен етап и от действителността на селото и общуването със земята, което ме заплени с непосредствеността си.

Духовна реалност съществува и винаги е съществувала около нас, но често недостъпна за сетивата ни. Тя включва всичките ни помисли, желания, намерения, реализацията на нашата воля. Тя включва и духовни същества и сили, чието проявление е толкова фино, че може да бъде загатнато само в прояви като повея на вятъра и ромоленето на водата, пърхането на крилете на пеперудата и диханието на зеленчуковите лехи.

Стремежът на растенията да растат и се извисяват нагоре, над земята, противно на тежнението на гравитацията, падащият наесен от дървото орех или ябълка – зрелият плод, в чието семе живее бъдещата пролет, чувството за душевна близост между хората, любовта и копнежа по земята и простия живот – всичко това е духовна реалност, която всеки поет се опитва да улови, защото е чувствителен за нея. Тя не може да бъде доказана, овеществена напълно, но може да бъде отчасти уплътнена в образи като тези на звук от цигулка или чан, летежа на птица над полето, сравнението на синьото лятно небе с езеро.

Природата във всичките си проявления е съвършена и душата чувства това, стреми се към нейното съвършенство, привлечена от равновесието и покоя. На фона на земния противоречив живот, в който нито един конфликт никога не намира пълното си решение и едни и същи безизходни ситуации се повтарят отново и отново, чакайки човека да съзрее и да намери все пак изход, като прояви човечното си поведение, на този фон може би моята поезия звучи като откъсната от реалността. Но аз съм сигурна, че тя предлага изход от неразрешимите ситуации, и той е в умиротворението, хармоничността, приемането и извисяването нагоре, към духовността.

Човешката мъка, несправедливостите на света, болките му, състраданието, упованието, злостта и агресията са само едната страна на битието. Без да бъдат естетизирани, издигнати от душата в пространствата на сакралното и така – премислени и приети, те са непреодолими. Само незрелостта може да гледа на тях като на пропуск, недомислие в творението от страна на Бога. Духовните очи виждат през тях. Доказали са го търсенията на редица автори от ранга на Достоевски и на Марина Цветаева, на Хемингуей и Камю. През трагедиите човекът расте и става по-чист, по-съвършен, проявява най-доброто, на което е способен. Звукът на душата му придобива кристалния звън на птичата песен и полита в простора, сливайки се завинаги с извечното божествено съвършенство. Така човешкото същество изминава своя път към Бога, който то е длъжно да измине.

Ето защо в моята поезия почти не присъствам самата аз, а само изначални черти на човека и човешкото, които показват възприемчивостта на душата към случващото се наоколо, но в най-висша степен изчистено от конкретност.

Диана Владимирова

2.07.2022

Картина от Раненци

Юни е и тревата е мека, 
из полята гнездят чучулиги, 
аз съм като в тайнствена библиотека 
с безброй книги. 

Първа страница – бай Драган 
сам на столче с кози във росата, 
моят мил по-нататък във този роман 
сече колчета за доматите. 

После сойка долита в градината 
и с крилете си плавни поръсва 
прах от всички романи назад, през годините, 
пеперудите го разпръсват. 

Аз съм точно до зелето, до лехите, 
като лист от тетрадка в тревата, 
пърха белият лист, пеперуда долита 
с перо от вятър. 

Аз съм юнскозелена картина от Раненци, 
от полетата с чучулиги, 
аз съм клонче от роза между меките страници 
на прекрасна книга.

Диана Владимирова

26.06.2022 
Раненци

Песен на щурец

Как нежно е, щурци в треви звънтят 
и пеперуди ефимерно пърхат, 
как чисто чановете ромолят, 
те зазвънтяват и долита щъркел. 

Треви танцуват с мекия ветрец 
и бай Драган с бастуните си крета, 
душата му е песен на щурец, 
слял себе си с простора и полето. 

Житата зреят, кладенци поят 
на лятото възслънчево лехите 
и бай Драган си има в своя път 
най-звънки верни спътници – козите...

Диана Владимирова

25.06.2022 
Раненци

Миговете, в които не искам да съм учител

Миговете, в които не искам да съм учител… Това са миговете, в които се разбира кои са победителите и кои са… победените! (Излязоха резултатите от матурите на 7 клас.) На „победителите“ винаги им е хубаво, но онези, които оставят следа в живота, обикновено са победените, безутешните.

Аз не съм учител, подходящ за система, която сравнява и противопоставя децата, която ги класира по успех и унифицира – система, каквато нашата винаги е била. Колежката ми се възторгва с шампионски хъс от високите резултати на децата ни, но не казва нищо за „провалилите се“, безутешните и почувствалите себе си като неуспели, въпреки положените усилия. При мен идват точно те. Аз не мога да крещя от възторг и да си татуирам имената на изкаралите 100 точки на матурата, защото при мен никой не изкарва 100, но затова пък остава човечен. „Шампионите“ по оценки са всъщност онези, които не намериха сили през тази година да ми се извинят за недостойното си поведение и да се върнат, след като ги изгоних. Родителите на „шампионите“ не направиха нищо, за да им покажат как е достойно да се държиш в живота. Но родителите на „губещите“ успяха да повлияят на децата си и да им покажат какво е достойно държание.

Гордея се със смятащите себе си за „провалили се“, понеже не са изкарали 100 точки, нито дори 90. Гордея се и с един от онези, които са смятани за победители, понеже той остана човечен докрая, въпреки желанието си за успех и постигането на успеха. И не искам повече да бъда учител. Достатъчно бях. Тази година ми стигна за 10. И дори да се наложи да остана такава, нещо в мен вече е пречупено завинаги и не приемам учителската професия за много достойна и свята. Тя просто не е такава, както и повечето неща наоколо. Изроди се от амбиции, от съревнования, от незрелост на хората, които наричат себе си „учители“, а и „родители“.

Дали съм била наивна да вярвам, че може да е по друг начин? Ами, аз „експериментирах“ със своите деца. Оставих ги да не бъдат отличници, да не влязат в най-добрите гимназии или университети, но държах да бъдат добри хора. И сега всичко е наред с тях, успешни са и двамата. Не се налага да прегазват никого, за да се себедокажат. Думи и изрази като „мачкай, шампионе“, „машини“ и др. са ми чужди.

Сложила съм снимка на две деца, които по време на Ковид-кризата идваха и сядаха под прозореца ми, защото не знаеха къде другаде да отидат. Това ще ми остане един от най-хубавите спомени като учител.

„От тъмнината ме спаси само любовта на тези, на които дарих любов.“ Херман Хесе – Благодаря на Краси Василева за синхронността и взаимното уважение, което изпитваме една към друга.

Въже между звездите

Потича времето от прежда бяла 
на тънка нишка, 
в небето млечносин цвят е разляла 
добра въздишка. 

Ливадите напролет са зелени 
под сенчест бук, 
ти, звезден пътнико, си уморен и 
присядаш тук. 

И бавно се обвързваш с красотата 
до стон и вик, 
а в нощ незнайна есенният вятър 
те грабва в миг... 

Сред тишината на нощта брезите 
как бели спят, 
опънато въже между звездите 
е твоят път.

Диана Владимирова

18.06.2022 

Преди сенокос

Преди сенокос не умирай, стопанино, 
никога вече, 
как звънко подрънкват пак козите чанове 
и слънце напече, 

два щъркела заедно с махове бели 
как близко прелитат, 
виж, ягоди две сред лехите узрели са 
и пеят щурците... 

През юни те чакат треви недокоснати, 
защо отлетя ти? 
Блестят пеперуди в градините, росните, 
танцуват с душата ти... 

Диана Владимирова

18.06.2022 

Миг – люлка за славеи

Аз плевях. Пеперуда повея – 
бяла-седефена, сред листата, 
усетих за миг как безпаметно лее 
аромат на бъз вятърът. 

Как безпаметно славеи диви 
пърполят из градините летни, 
колко пъти и юни, и май си отиват 
без един ред... 

Аз плевях. Из градините плодоносни 
мигът пътуваше към някоя есен, 
слънчев лъч се опитваше да ме докосне 
през ябълкова завеса. 

Сякаш иска мига да догони, 
пеперуда отново повея, 
славей кацна на клонче арония 
да се люлее...

Диана Владимирова

4.06.2022 
Раненци

Любим кът

Любим зелен прохладен сенчест кът, 
обгърнат стих на ябълка в листата, 
там бай Драган, извел козите да пасат, 
се сливаше задълго с тишината. 

Звънчетата на любопитните кози 
звънтяха и звънтяха, и звънтяха, 
от бездните на старостта му няколко сълзи 
завинаги като смола блестяха. 

Това видели, бъзовите храсти в миг 
изпратиха с ветреца аромати 
и кукувичката с далечен и натрапчив вик 
зеленото безвремие разклати. 

Но славеи – певци, царе на векове, 
подеха мъдростта му бяла от сълзите 
и с топлите им и неземно нежни гласове 
израснаха в полето маргарити...

Диана Владимирова

4.06.2022 
Раненци

Лято

Ветрец погали утринта, 
докосна всяка птича стряха
и слънце ведро запламтя, 
латинки разцъфтяха. 

Разля се синьото небе 
със облаците – бяла пяна, 
излитна птичето и бе 
плувец през океана, 

през нежносиния ефир, 
зеленотучните морави, 
където на един баир 
пасяха стадо крави. 

Със вчерашния майски дъжд 
природата сълзи похарчи, 
изгря пак слънце и надлъж 
лети пух от глухарче. 

И моята душа лети, 
цъфти из необята, 
като дантелен пух блести 
зелено нежно лято.

Диана Владимирова

29.05.2022 
Раненци