Очите ми

Подредено с любов

Пътища

Времето – забързан влак – се стрелка устремено,

и застиват в пътя му картините-дървета,

все край тях лети денят по релси разклонени,

в плавен кръг се рее ястреб горе, из небето.

 

Слънцето наскоро е пробило през мъглата,

та плътта на къщица напукана да сгрее,

в дворчето пръстта целува пролетния вятър,

ястребът във плавен кръг над нивите се рее.

 

Пътища, безкрайни релси, гари и посоки,

ето, от душата ми невидими частици

в клоните застиват и в небетата високо

реят се с кръжащата над сън и време птица.

 

Реят се над минало и днешно, над градини,

дворчета, сърцето във които е живяло,

времето – прелитащ влак през нощи и пустини,

птицата-душа, небето-вечност завладяла.

 

Диана Янкулова

 

21.02.2021

Кюстендил-София

Кърпената дреха

Преспите от сняг върху земята изтъняха

и завити в кръпки бели, спят селца и ниви,

с птиците безплътни Серафими долетяха,

милост, доброта в душата тихо се излива.

 

Милост, доброта в душата Той ни е изпратил,

Серафим на Йовков имаше палто на кръпки,

Добруджа в сърцето си люлее топлината,

вложена в пръстта на август с неговите стъпки.

 

Кърпената дреха Бог грижливо си намята

в зимното поле на тишината и мъглите,

Серафими с птиците прелитат над земята,

милост, доброта изливат щедро във душите.

 

Диана Янкулова

 

19.02.2021

София

За ангела на Лермонтов

Докато се готвех за изпит по „Литература за деца и юноши“, попаднах на реферат на Дора Габе, наречен „Детска душа и детска литература“. Там тя започва с разказ за едно стихотворение на Лермонтов за ангел, носещ детската душа да се въплъти в света. Този неин разказ ми напомни за моето детство, когато четях детска книжка от руския автор Владимир Келер с кратки забавни историйки. Тази книжка много ми харесваше и в нея присъстваше една историйка за първата строфа на това нежно Лермонтово стихотворение. Тази първа строфа бе преведена така: „По небето полунощно ангелът лети“. Момиченцето, героиня на историйката, чийто баща я приспиваше с това стихотворение, беше чуло не „полунощно“, а „по-лунощно“ и след години веднъж попита баща си: „Тате, а какво всъщност е това „лунощно“?“

Как е останал в мен този спомен – не зная. Но днес, четейки думите на Дора Габе за „ангела, който летял в полунощното небе и носел в прегръдките си току-що родена млада душа“, веднага се сетих за историйката от детството ми. Потърсих стихотворението, намерих го в два превода – единият на Григор Ленков, другият – на Георги Михайлов. Преведох го и аз, защото такава топла и мелодична лирика винаги ще привлича моята душа и ще ме кара да я пресътворявам на родния си език по най-лиричния и задушевен начин, на който съм способна.

Насладете се на стихотворението „Ангел“ на Михаил Лермонтов!

Диана Янкулова

Под стихотворението съм качила като файл реферата на Дора Габе „Детска душа и детска литература“.

Ангел

Михаил Лермонтов

превод: Диана Янкулова

В полунощ по небетата ангел летял

и песничка тиха той пял;

и облаци спящи, звезди и луна

я слушали сред тишина.

Той пеел за светлия рай, сътворен

от святост, безгрешност, блажен;

прославял и Бога велик, милостив,

гласът му бил чист и правдив.

Той млада душа носел в топла нега

към свят на печал и тъга,

в душата невинна гласът му красив

останал – без думи, но жив!

Тя тлеела дълго сама на земята,

в копнежи и страст непозната;

и нищо за топлия ангелски звук

дори не напомняло тук…

––––––––––––––––-

По небу полуночи ангел летел
     И тихую песню он пел;
И месяц, и звезды, и тучи толпой
     Внимали той песне святой.
Он пел о блаженстве безгрешных духов
     Под кущами райских садов;
О боге великом он пел, и хвала
     Его непритворна была.
Он душу младую в объятиях нес
     Для мира печали и слез,
И звук его песни в душе молодой
     Остался — без слов, но живой
И долго на свете томилась она,
     Желанием чудным полна;
И звуков небес заменить не могли
     Ей скучные песни земли.

Старица

Старицата е седнала на пейка до цветята,

брези над нея тънки клонки-водоскоци реят,

във скута й ръцете гали пролетният вятър –

ръце, които дълго зимни шалове са плели.

 

И косове сърцето къпят с песните си сладки…

Как влюбено очите й на цветето се радват

и в ярките му листчета, разцъфващи за кратко,

как мигове на вечност от земята си открадват!

 

Как в белите коси блестят пътеки извървени,

смирила се, плете душата стълба към небето,

а клонките над нея се разлистват във зелено

и пръстите докосват още пролетното цвете…

 

Диана Янкулова

 

4.02.2021

София

Моят Бог

Змей Горянин

 

Псалом на благославящия

 

Хвала на Този, който дава жито!

Във глъхналата тишина аз знам,

че Бог почива. Тихо и спокойно

мълчание е Неговият сън;

дъхът Му – сладък дъх на перуника –

трепти над черната земя и оплодява

тревите, малките мушици и росата…

 

Благословен Бог мой! Аз бях в полето.

Почивах тих до моя Бог и пих

дъха му – сладък дъх на перуника;

и моето сърце е оплодено

за благодатна и богата жътва:

да принеса със радост всичко в жертва,

да пренеса и понеса самин

спасителния честен кръст Христов.

 

О, светъл кръст на моята любов!

 

Картината е „Перуники“ на Ван Гог

Къде е Неговото царство?

На запад още ярко свети в клоните луната

над тънката ми къщица с високите дървета,

ръми дъждът и всяка капка дом е на душата,

зора е, но сред клоните луната ярко свети.

 

Потичам над градините, избухнали в кокичета,

над ниските им плетове и ширнали се ниви,

към топлината на ръцете на стопаните потичам

и с птица после своята радост в полет тих изливам.

 

Сълзи дъждът по стволове, така блестящо зрели,

в затоплящо предчувствие за пролети зелени,

и само мъртвият слепец, скрит зад стени дебели,

„Къде, къде е Неговото царство?“ – шумно стене.

 

Диана Янкулова

 

1.02.2021

София

Стихотворение от 2012 година

От ниско слънце бреговете са огрени,
от северен самотен блясък,
и като златни жили между ледове неразтопени
пробягват ивици от топъл пясък.
 
Над двата хълма – тънко северно небе
и бледо сребърно сияние,
дърво с безмълвни клони неподвижността гребе
в картината, проникната с мълчание.
 
Един кълвач е дръзнал да пропука тишината й,
защото знае мястото си в нея,
защото, независимо от студовете, белотата,
не просто оцелява, а живее.
 
В ритмичен стон, неуловим за четката,
изплъзващ се на думи и на мисъл,
кълвачът, в самотата на неповторима гледка,
сред етера „миг-вечност” е написал.
 
Диана Янкулова
 
2012

Молитва към нашия ангел

Ти, мой небесни приятелю,
мой ангел, който ме доведе на земята
и който ще ме отведе през смърт,
в дома духовен на душата ми;
пътеките познаващ от хилядолетия,
ти не преставай да ме просветляваш,
да ме укрепваш и да ме съветваш,
това ще ми помогне да изплувам
от пламъците на съдбата,
ще ме направи силен съд за нея,
съд, който да се пълни ще умее
с разбиране за целите прекрасни
на вечния, божествения свят.
 
Рудолф Щайнер
Превод: Диана Янкулова
 
„Тази молитва е пряк призив на човешката душа към нейния ангел. Всеки човек има ангел, който непрекъснато го придружава и направлява. Ангелът има непосредствено възприятие върху цялостната съдба на земното човешко същество и му дава правилните импулси и указания – ако тази душа иска да ги приеме. Ангелът придружава човешката душа отблизо в нейните стремежи, задачи, нужди и страхове. Ангелът помага и води човешката душа по предначертаните й пътища.“
 
Рудолф Щайнер

Скреж от кленов клон

Когато в зимна утрин бяла, тих и безтревожен,

снегът шепти от своите лунни тайнства на зората,

в прегръдките му спи, увит и стоплен, храста розов,

кристална чистота обгръща ствола на брезата.

 

Заглъхнали в плътта му спят човешките ни стъпки

и само в скреж от кленов клон присъствие се рони,

просторите таят дъха на пролетните пъпки,

течащи на дърветата под каменната броня.

 

Стопени в чистота са земни болки и желания

и Бог чете везмо в снега, оставено от птици:

човеко, превърни във сняг душевните си рани

и пролет към земята ги оставяй да се стичат.

 

Изгрей с дъха на вятъра, с целувката на полъха,

със обичта на майката и прошката й нежна,

рони се в скреж на клен от клони тънички и голи

и вдъхнатото в теб от Бог не давай да изчезне…

 

Диана Янкулова

 

28.01.2021

София