Очите ми

Моят литературен свят

Градско сърце

Моя ярка коприво, пареща, 
и глухарчета жълти, греещи, 
ниско млечно небе се разтваря 
и дъждът трополи и се лее. 

После мокра блести тревата
и козите пасат звънливи, 
нежен люляк цъфти ароматен 
и белее от цвят на сливи. 

Мои кладенци, гари и жици, 
мои градски очи без простори, 
как сред нивите пърхат птици, 
сянка хвърля единствен орехът! 

Леко крушата тръска цветчета 
и целува дъжда със клони, 
като лейка градинска небето 
се излива над моите аронии. 

И сред звън на кози и люляци, 
мое градско сърце хартиено, 
пърхаш – птичка в зелената буря, 
сливов цвят на дъжда в стихията... 

Диана Владимирова

14.05.2022
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: