Очите ми

Подредено с любов

Author Archive: Диана

На И. Б.

Когато, прегърната в скута ти, ме съзерцаваш, нека бавно се очертават в нежността на очите ти и в страстта на ръцете ти топлите бели извивки на раменете ми, на коленете ми… Advertisements

Има още

Писмо до моето 12 годишно „аз“ 2

Предишна част Животът ще продължи да те води към единствената си цел – да започнеш да разбираш, да преживееш не с ума, а със съществото си, че ти не си тук, за да удовлетвориш изискванията на мама, да реализираш разбиранията на мама, но и не си тук, за да доказваш на мама нейната неправота. Ти …

Има още

Писмо до моето 12 годишно „аз“ 1

Скъпа моя, сега съм на 46 години, седя зад бюрото в клиниката, където работя като администратор, и ти пиша това писмо на изхабен лист от принтера. Нека ти кажа, че вероятно точно сега удовлетворявам мечтата ти да станеш библиотекарка. Работя с картони, водя картотеката на клиниката и помня как седеше на една табуретка пред библиотеката …

Има още

КАК ВАЛИ ДЪЖДЪТ

– Какво правиш? – Стоя и гледам как вали дъждът… Стоя и гледам как дъждът вали… Витрината и аз сме съвършени – от порцелан, за да не ни боли – в окото на небето отразени. Изнизват се, от празен съд по-тихи, на ранния следобед часовете, пороят по асфалта пише стих, но, ничии, отплуват редовете. И …

Има още

ИГРА

Понякога да паднеш е по-лесно, да кажеш, че било е воля свише, че някаква река те е понесла и срещу нея – как да продължиш… И ангелите пеят в хор небесен, все радостни – не искат и не молят – за упование и надежда песен, зачитат, възхваляват всяка воля. И виждам как момиченце играе със …

Има още

* * *

Пренесен от топлата гръд на хълма, от пазви лъчисти, се спуска и тук днес денят – свеж полъх във стаята чиста… Във празната стая със стол, останал за мен – да присядам пред гледката тиха и гола, без вещи от помен и младост… Отвън има стари дървета, събрали под сянката своя и слънцето щедро и …

Има още

Безпричинно

Събудих се и вече бе изгряла усмивката на този светъл ден, на кон препусна утрото ми бяло, от топлата ми нежност окрилено. Навън цъфтеше есен с маргарити, под стъпките танцуваха листа, аз тичах някъде из долините на вътрешния свят на радостта. Огряна от ефирите небесни, прегърната от звездни висоти – да пея сутрин рано тези …

Има още

Не съм си тръгвала…

Прости ми, че избягах онзи път, то бе от невъзможност да те имам, и с месеци валя, валя дъждът, и всичко тук остана непростимо. Прости ми, че оставих твърдостта поляните в сърцето да покрие, прости, че не можах да се простя със топлото усещане за „ние”. Забравата откриваше тъгата ми и само в ненаписан още …

Има още

Перла

Утихнала, смирена, безметежна, в една единствена сълза пречистена, усещам вътре в мен дълбока нежност и тя изписва думите по листа. Аз седнах в тишината на душата и студовете в себе си изслушах, оставила се да ме носи вятърът към ивичката в мене топла суша. Отказах се, сега си отпочивам встрани от тази цялата сериозност, играя …

Има още

Не спирай…

Да те поканя в мислите си тихо, в сърцето си легло да ти застеля, да станеш топлината в моите стихове и нежността във моята постеля. Да вдишвам твоята ръж докато ходя, в града безбрежен, като вихър луд, и в думите ми да звънти мелодия, затопляща душата в този студ. Разголващо, проникновено, лично, до радост и …

Има още