Очите ми

Подредено с любов

Author Archive: Диана

КАК ВАЛИ ДЪЖДЪТ

– Какво правиш? – Стоя и гледам как вали дъждът… Стоя и гледам как дъждът вали… Витрината и аз сме съвършени – от порцелан, за да не ни боли – в окото на небето отразени. Изнизват се, от празен съд по-тихи, на ранния следобед часовете, пороят по асфалта пише стих, но, ничии, отплуват редовете. И …

Има още

ИГРА

Понякога да паднеш е по-лесно, да кажеш, че било е воля свише, че някаква река те е понесла и срещу нея – как да продължиш… И ангелите пеят в хор небесен, все радостни – не искат и не молят – за упование и надежда песен, зачитат, възхваляват всяка воля. И виждам как момиченце играе със …

Има още

* * *

Пренесен от топлата гръд на хълма, от пазви лъчисти, се спуска и тук днес денят – свеж полъх във стаята чиста… Във празната стая със стол, останал за мен – да присядам пред гледката тиха и гола, без вещи от помен и младост… Отвън има стари дървета, събрали под сянката своя и слънцето щедро и …

Има още

Безпричинно

Събудих се и вече бе изгряла усмивката на този светъл ден, на кон препусна утрото ми бяло, от топлата ми нежност окрилено. Навън цъфтеше есен с маргарити, под стъпките танцуваха листа, аз тичах някъде из долините на вътрешния свят на радостта. Огряна от ефирите небесни, прегърната от звездни висоти – да пея сутрин рано тези …

Има още

Не съм си тръгвала…

Прости ми, че избягах онзи път, то бе от невъзможност да те имам, и с месеци валя, валя дъждът, и всичко тук остана непростимо. Прости ми, че оставих твърдостта поляните в сърцето да покрие, прости, че не можах да се простя със топлото усещане за „ние”. Забравата откриваше тъгата ми и само в ненаписан още …

Има още

Перла

Утихнала, смирена, безметежна, в една единствена сълза пречистена, усещам вътре в мен дълбока нежност и тя изписва думите по листа. Аз седнах в тишината на душата и студовете в себе си изслушах, оставила се да ме носи вятърът към ивичката в мене топла суша. Отказах се, сега си отпочивам встрани от тази цялата сериозност, играя …

Има още

Не спирай…

Да те поканя в мислите си тихо, в сърцето си легло да ти застеля, да станеш топлината в моите стихове и нежността във моята постеля. Да вдишвам твоята ръж докато ходя, в града безбрежен, като вихър луд, и в думите ми да звънти мелодия, затопляща душата в този студ. Разголващо, проникновено, лично, до радост и …

Има още

* * *

Човешките лъжи са просто дрехи, облечени от страх върху душата… Коя е публиката на успеха, и на провалите коя е самотата? Коя е публиката на покоя, на въздуха във мен, когато дишам… Защо съм нечия, защо съм твоя, защо те търся, стих като напиша? Небетата, с прозрачната си плът, са стиховете, най-охотно четени, и аз …

Има още

Като миг неотминал

За кого съм била просто хубава бяла картина, която с любов е видял и после отминал, за кого съм била нежно пролетно цвете, което е подържал, или само погалил с ръцете си… За кого съм единствена, синеока, насъщна, като земните сокове, като слънце и дъжд… И няма значение кой е целувал тялото ми, кой е …

Има още

* * *

По тѣб ще пиша дъждостишия ефимѣрни като лѣтѣн дъжд, слѣд мен ще е затишие и послѣ ще си ида чужд! По всяка капка ще проводя вълшѣбни думи, мълчалив сонѣт, от страховѣте нежно да разголят, уханиѣ да разцъфти навред! При тѣб ще идват в тишина и ще заприличаш на сияниѣ, щом с тях се слѣеш в …

Има още