Очите ми

Моят литературен свят

Покой (страстната сряда)

„Покоят е не просто застиналост, а вглъбена и умиротворена жизненост. Един неспокоен човек не е способен на любов. Любовта е възможна само там, където в душата е извоювана вече силата на спокойствието.“
Емил Бок, „Трите години“

Стои Христос, потънал в дълбините
на своите последни дни и нощи,
и с две-три птици някъде прелита
душата му над земния ни остров.

Стои Христос, мълчат скали, дървета,
потоците притихват в тишината
и тайнствена луна през облак свети,
прикривайки какво вести зората.

Душата му роди покой навеки,
сред бури, бич, погроми и раздяла –
Христос върви по тесните пътеки,
блести спокойно дрехата му бяла.

Цветя разцъфват в мъките му – страсти,
и светлина в земята, вътре, грее,
и пролет спи във розовите храсти,
и слънце във потоците живее.

Загадъчна любов изпълва дните,
звезди горят в самотните ни нощи
и две-три птици винаги прелитат
в небетата над земния ни остров.

Диана Янкулова

8.04.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: