Очите ми

Моят литературен свят

Тази тиха любов (страстният вторник)

„Макар и в падналата нощ, Марсовите сили на деня ще бъдат окончателно надвити от Христовото Слънце, едва когато всички духовновоюващи слова се увенчаят накрая с тази тиха любов.“
Емил Бок, „Трите години“

„Цялата световна история представлява не друго, а една непрекъсната борба между упованието и неверието.“
Гьоте

Все още дъх задържаше Земята,
небето беше сиво като стряха,
пълзяха студове и вееше вятър,
а сливите отрано разцъфтяха.

И бяха като облачета бели
сред черното море на голи клони,
и гледах как снегът над тях се стели,
но и цветче не дръзва да отрони.

А после и Христос видях, приседнал,
и сигурно в душата му бе тежко,
почивайки след битките последни
с душите хладни, зимата човешка.

Той беше в бяло, като тези сливи,
и гледаше града от хълма горе,
но онзи ек от битките горчиви
в душата му пробойна не отвори.

И нито горест, гняв или печал
не можеше духа му да обземе –
той бе донесъл всичко, беше дал,
а всеки бе решил какво да вземе.

Сега цъфтят дръвчетата отвън
и белота прокапва от небето,
прелита цвят, прелита като в сън,
прелита Дух на всеки към сърцето…

Диана Янкулова

7.04.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: