Очите ми

Моят литературен свят

„А беше нощ“ (страстният четвъртък)

„Измиването на нозете е тъй да се каже последната, не просто изговорена, а извършена апостолска притча. Последната цел на учението, което Христос оставя на учениците, е любовта.“
Емил Бок, „Трите години“

Дълбока, бледа лунна светлина
сребрее между клонките в скалите,
и вътрешна растяща тишина
разлива се – съдбовен танц – в гърдите.

А някъде в нощта вода кипи,
със грохот от скала висока пада;
градът смълчан в потискащ унес спи,
зловещо глъхнат пустите площади.

Светлее ореолно под лъча
лицето, озарено от молитва,
душата и небетата мълчат,
лек цъфнал цвят от клонките политва.

Цветът умира, за да дойде плод,
и розата наесен се сбогува,
за да дочака пролет и живот –
така светът навеки съществува.

И тази нощ красивата луна
за кой ли път от онзи миг изгрява,
Христовата сияйна светлина
настъпващата пролет озарява…

Диана Янкулова

8.04.2020
София

„А беше нощ“ – цитат от „Евангелие от Йоан“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: