Очите ми

Моят литературен свят

Слънце (страстният понеделник)

Христовото Слънце е което величествено израства над лунния хълм Мория и което тържествува над лунния светлик. Това Слънце прогонва нощните призраци… Бъдещето може да разцъфне единствено от вярата, от слънчевото съзерцание на сърцето. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.
Емил Бок, „Трите години“

Навън все още слънцето е бледо –
зад облачно небе и хладен вятър,
и в спомени за ярки слънчогледи
през утрините топли се душата.

Разбуждайки се, тя очи отваря
и вижда жълти храсти, нацъфтели,
със топлина и нежност да я галят –
каквито – откъде сега са взели?

Така цъфти и бялото кокиче,
във нощите студени грее, грее,
там, в дълбините, някой го обича
и огън, и живот в цветчето лее.

Преди хилядолетия бе Земята
обливана в лъчи на слънце вечно,
то още не струеше от душата,
а беше само външно и далечно.

А на това кокиче в стъбълцето,
в камбанките, които цвят разплискват,
се влива топлината на сърцето –
безкрайната Христовата обич близка.

Той истинското Слънце тихо стана,
негаснеща звезда сред тъмнината,
с любов дойде и със любов остана
завинаги, във всичко на Земята…

Диана Янкулова

6.04.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: