Очите ми

Моят литературен свят

Великден

„Христос, който през месец декември се е оттеглил душевно заедно със земята във вътрешността й, сега започва с издишването на самата земя да оставя да бъдат издишвани неговите сили, да ги протяга за приемането на слънчевото естество, което лъчезари срещу него.
Слънчевото Естество се съединява с излъчващата се навън от Земята Христова Сила. Христос започва да действува заедно със слънчевото естество по времето на Великден.“
Рудолф Щайнер, Събр.съч.223

Вали. Небето сиво е покрило,
прихлупило простора на очите.
В тъмата зимна пак е приютила
Земята спяща своя дъх в гърдите:

пространствата, в които семената
все още сдържат силата си млада
и чакат търпеливо въздух златен,
от който топлина и обич пада.

Разцъфват огън жълт във храсти голи
и бели цветове в дръвчета крехки,
Земята сдържа дъх и свято моли
да облече най-цветната си дреха.

И ето – Дух в просторите отправя
дихание, от нежност засияло,
Христовата си сила проявява,
в недрата тишина и мощ събрало.

И слънце ще пробие през мъглите,
жадуващо да се допре отново
и да съедини лъчи с лъчите
на дишащото същество Христово.

Диана Янкулова

5.04.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: