Въздишка

Грамадни липи над широки алеи,
в листата им лятото жарко блести,
акордеон бавна музика лее
и лилия в езерото цъфти.

Кажи, старомодна мелодио тиха,
какво правиш тук, в този градски кипеж,
сред бяг на деца… В бели няколко стиха
с рекичката – тъничка нишка – течеш.

Градът има парк – своя бистра зеница,
сред прашни, недишащи улици брод,
там, в езерце плува перцето на птица –
въздишка на болен по този живот…

Диана Владимирова 

3.07.2022
София

Реклама

• Posted in: Диана Янкулова поезия