Очите ми

Моят литературен свят

Въздишка

Грамадни липи над широки алеи,
в листата им лятото жарко блести,
акордеон бавна музика лее
и лилия в езерото цъфти.

Кажи, старомодна мелодио тиха,
какво правиш тук, в този градски кипеж,
сред бяг на деца… В бели няколко стиха
с рекичката – тъничка нишка – течеш.

Градът има парк – своя бистра зеница,
сред прашни, недишащи улици брод,
там, в езерце плува перцето на птица –
въздишка на болен по този живот…

Диана Владимирова 

3.07.2022
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: