Очите ми

Моят литературен свят

Огън

Обагрени с вечерен здрач листа,
небе, олово сиво утаило,
природа, окована във властта
на нечия стихийна мрачна сила.

Природа, потопена сред сумрак,
на облачната вис във дълбините,
случаен глух самотен птичи грак –
резлив откос из въздуха прелита.

Но пак блести сред сенките навън,
тих спомен за акациеви ниви,
полета карамфилени насън
пробягват покрай пътища щастливи.

О, топли мои, вътрешни очи,
научени с любов света да срещат,
в оловното небе цъфтят лъчи,
в параклисчето тихо греят свещи

и зрее в непокорното сърце,
успяло тъмнината да прегърне,
надеждата, че разпнати ръце
на гълъб във криле ще се превърнат,

утехата, че тръните в плътта
лъчи от светлина за миг ще станат
и Той ще разцъфти като цветя
на някоя забравена поляна,

и сивите оловни висини
със огнена зора ще се изпълнят…
Христос, и в тъмнината остани,
затоплящ като спомена безмълвен.

Диана Янкулова

31.05.2020
Гигински манастир

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: