Очите ми

Моят литературен свят

Tag Archives: Диана Янкулова поезия

Дом

От есенния купол прозаичен какви звезди нападали са пак; как някоя небесно-земна птица прелита тихо в голия клонак!   Накуцвайки с бастун, съседка стара поглежда некролога залепен; пътува към небесната си гара животът в своята есен ден след ден.   И гълъбите, сгушени на завет, лениво пощят гушки и мълчат, листо прелита и след миг …

Има още

Цел

Септември, есен, гълъби летят, разпръскват се листа по тротоара и вятърът на обедния град с дърветата фриволно разговаря. Червени рози сипят кадифе, а времето се скита безтревожно и се отбива често за кафе с приятели във кътче невъзможно. Какъв е този неочакван миг – на птичи пух сред сградите студени, на тих обяд сред парка …

Има още

Зад сините очи на София

Разхождаме се в твоята днешна столица, край сградите ти бели, синеоки, и пак е лято, и небе широко и чисто се е ширнало за полет. Умуваме кафе къде да пием, аз настоявам точно при фонтаните на Халите централни, там, при банята, във малката градинка зад джамията. Да, София, очите ти са сини, с ресници от …

Има още

Младост

Зелена, топла рилска долина, лъчите се процеждат през листата, на белия си кон Свети Мина е бродил сред дърветата в гората. Във погледа опират канари, високи като сините небета, и рилска тишина вали, вали, обгърнала в хармония сърцето. И само от такъв покой в гръдта, и само в равновесие и радост разбираме какво е красота, …

Има още

Небесна църква

Красива си, небесна църква, в стените времето се гони, из двора тих ветрец разбърква бръшлян сред дъбовите клони. Добри безпаметни туристи с църковна страст прекрачват прага, по камъните ти сребристи студената им сянка ляга; и само орехът вековен очи навежда мълчаливи пред безсловесните икони, и дъб могъщ снага превива. И птиците, във чийто полет душата …

Има още

Полетът на кондора

Редица пейки и алея, човек с цигулка, син простор, и надалеч, далеч се лее мелодия – полет на кондор. Широка като бреговете на светлосинята река, течаща вихрено в небето… Клошар с нетрепваща ръка налива струйката ракия в пластмасово шише от сок… Лети кондорът и се вие – могъщ и волен, като Бог. Клошарят, впил очи …

Има още

Разруха

Почивахме край градските фонтани, до масичката стъклена, кокетна, сред сгради – огледални океани, с прозорци в цветовете на небето, сред сгради ослепително красиви, от полета на птица по-високи – сред тях гнездата-паркове се свиват и в утрото блестят, зеленооки. Там нещо в моите мисли отпътува по пътищата прашни в равнината – видях – поля овесени …

Има още

Книгата ми „Свят зад света“

  Излезе от печат книгата ми „Свят зад света“! Издаде я издателство „Български писател“ и редактор е лично Боян Ангелов, на когото благодаря за прекрасното отношение, с което ме прие! Благодаря и на Емилия Казакова, която технически движеше целия процес, още откакто изпратих ръкописа си в издателството, до днес, когато взех готовите книги! Когато представих …

Има още

Гледка към покрива на църквата

Пак дните през пространствата пустини – самотни, нажежени и големи – се носят – бели тромави камили, и нощи плуват – сребърни сардини, кръжат, блестят в моретата от време, които толкова брегове са потопили. Оранжевите покриви на църквите въздигат към небето кръста черен, възправят го сред сините небета, и споменът на живите за мъртвите, запазен …

Има още

Сияние от залеза на дните

Каква блестяща, ярка тишина – заветен край на бурите последни – във погледа на малката жена, на пейката до мен, която седна. Душата й излъчваше слънца през залеза на крехкото й тяло и грееха очите – две зрънца, в които синева се бе разляла. И топлеха с любов, с любов света, със вярност сред превратността …

Има още