Очите ми

Моят литературен свят

Category Archives: Материали по българска филология

Как градът стана „убиец и баща“

Диана Владимирова (Диана Янкулова) Курсова работа по СИД „Градът и литературата“, 2022 г. Софийски университет „Свети Климент Охридски” Факултет Славянски филологии „Градът, който нестихващо, неспирно се движи и боботи зад вратите и прозорците, е необозримо огромното въведение към живота на всеки от нас.“ Б. Пастернак, „Доктор Живаго“ Градът е създаден с идеята да осигури защита …

Има още

Войната в „Червеният смях“ на Л. Андреев

„Масовата психоза, истерията, враждебността, всеобщото обезумяване, психологията на отмъщаващата и громящата тълпа не са описание на случващата се война с Япония, а провокирано от нея предупреждение за бъдещите глобални конфликти, което обаче е заредено и със съзнанието, че то нищо не може да предотврати. Безсилието на отделната личност е основното, най-мъчителното страдание на героя, който …

Има още

Кои писатели остават в учебниците на следващите поколения

Ницше се бори срещу Христос, срещу морала, смирението, саможертвата. Смята ги за лицемерие. Въздига Дионис, първичното, инстинктивното, животинското. Маркс се бори за правата на угнетената класа, за живот, достоен за човека. Негласните им последователи, в това число и писатели (М. Горки като начало), се борят за възможността на човека сам да се определя в света, …

Има още

Александър Блок и постоянството на битието

Диана Янкулова (Диана Владимирова) Ето, в полуосветеното тайнство на утрото, когато цялото човечество притихнало спи, някой бродник скита из тъмнината, някой наблюдава приглушената страст на света, носейки се безстрастно сред просторите на минало и бъдеще. Предчувствието за разцъфването на една Нощна теменуга е негов единствен спътник и довява в съзнанието на скитника видения. Но тази …

Има още

Константин Балмонт – слънце и луна

Диана Янкулова (Диана Владимирова) Балмонт – поетът на слънце, огън, светлина, казва за своето творчество: „то се роди от скръбта, потиснатостта и здрача“. Възприемчив към всички стихии, знае, „че всяка е и гальовна като люлчина песен, и страшна като тътен на приближаващо вражеско войнство“. „Водата е стихията на ласката и влюбеността, съблазняваща глъбина, гласът й …

Има още

Зинаида Гипиус – между чувствата и безчувствието

Диана Янкулова (Диана Владимирова) Зинаида Гипиус. От стиховете й гледа почти безучастно затворената под тежестта на земното душа, която е чакала полет и живот. Безучастно – като мъртъв ястреб, като иззад облачна покривка, като изпод тъмна сянка. Покорна, неизкушима вече от миналите скърби, вътре в нея просто зеят дупки от грозните им следи. Всички символи …

Има още

„Дар“ на Набоков – светотворчеството ще ни заведе до истината

Дописване на световете на Набоков от Диана Янкулова (Диана Владимирова) Когато си поет, всичко в живота ти е материал за твоето творчество – всяко действие на околния свят, всяка негова извивка се вплитат във възприятията и мислите ти и преминавайки през лабиринтите на душевността ти, разцъфват като несъществували до днес цветя – нови, непознати, единствени …

Има още

Греещото духовно слънце в човека

Диана Владимирова (Диана Янкулова) Идеята за написаното по-долу дойде от темата на научната конференция „Над него ден изгрява“, или за образа на Слънцето в българската литература и фолклор“ Темата на тази конференция препраща към Пенчо-Славейковото стихотворение „Над него ден изгрява“, към образа на слънцето и идеята за ролята на светлината в човешкия живот и култура, …

Има още

Литературата между 927 и 1018 година. Черноризец Петър. Поп Йеремия

Курсова работа Изготвил: Диана Владимирова (Диана Янкулова) Специалност Българска филология, задочно обучение, II курс През 927 г. на българския престол се възкачва синът на Симеон – Петър. Той е най-дълго управлявалият български владетел – управлява България от 927 до 969 година. Постепенно затихва отзвукът от „Златния век“, от разцвета, и започват процеси, които преобразяват българската …

Има още

„Майстора и Маргарита“ – „ръкописите не горят“

автор: Диана Янкулова (Диана Владимирова) Ключ към разбирането на романа „Майстора и Маргарита“ за мен стана очеркът на Александър Солженицин „Моят Булгаков“. Без познаването на тогавашна Русия, на порядките, отношенията, начина на мислене, всичко изглежда като глупав неразгадаем фарс. Дълбочината идва с познанието за човешкото безсилие да се бори с машината, наречена болшевизъм. „Цялото описание …

Има още