Очите ми

Моят литературен свят

Category Archives: Кристиян Моргенщерн

Далечна приятелка

Christian Morgenstern – Blick zum Brocken (1829) „Но само тази пейка ми е скъпа – тук чака ме приятелка далечна, със мен да носи нощното ми бреме. Един и същи звук душите къпе, ветрецът лек и светлинките вечни потрепват, без усещане за време…“ Кристиян Моргенщерн Германия, началото на 20 век Заснеженият тъмен път водеше до …

Има още

Берлин

Обичам те в нощта и във мъглата, когато линиите ти се сливат – прозорците ти светят в тъмнината и твоята твърд в човешкото е жива. Трепти загатнатото през деня и замък за душата построява от къщите с пламтяща светлина – единство в разделеното изгрява. Последен блясък в слепите стъкла – разпадат се нелепите квадрати, брожение …

Има още

Пейка

Нощта е нежна, сам съм в тишината, в скривалище на хълма, под небето, по склона се извива там селцето, и виждам го през процепа в стената. Пред погледа, в зеленината-рампа, светлик на звездно ято си играе, а долу, там, редицата от лампи със четката си светъл път чертае. Но само тази пейка ми е скъпа …

Има още

Листопад

Гората есенна шуми. Море листа необозримо оперля мрежата от клони. Сърце, ти твърдо остани, не бий с тъга неутолима, мълчи и нищо не отронвай! Усмихвай се на този вятър, със който в странна лекота трептят, изчезват пак листата. Ти знаеш, че преходността е меч на Времето и с нея то себе си ще надделее. Кристиян …

Има още

На поляната…

На поляната се веят къдрите на Елба – люлки; снежни ручейчета леят звук от тайнствени цигулки. И, обгърнати с воали, нежно, буклите сребристи, от луната заблестяли, са като крилца лъчисти. Като лампички блестят, златни, цветните главички – в танца да се преплетат на небесните звездички. Кристиян Моргенщерн художествен превод от немски Диана Янкулова На снимката …

Има още

Хуморът като противотежест

Истинското познаване на висшите светове изисква действително една подготовка в цялото настроение на нашата душа и без него не може да се проникне във висшите светове, като сега нямам предвид, че само ясновиждащо трябва да се проникне, а и да се изследва с разбиране по същество. Нещата, разказани в «Тайната наука», не могат да бъдат …

Има още

Небе и земя

Пес-вятър плаче и линее, в ръката на дъжда дете е. Луната този пес все трови, но само сълзи чака нови! Над теб небе, под теб земя, пиян вървиш ти към дома. Кристиян Моргенщерн превод от руски Диана Янкулова

Има още

Птичка-печал

Птичка-печал над земята се чува, пее така жалостиво… Който я чуе, с деня се сбогува, който я чуе, безутешно тъгува и не живее щастливо. В черната нощ тя за кратко почива – кацва на пръста на тъмната Смърт; тя я поглажда с ръка костелива: „моя бъди ти, послушна, красива“… Птичката литва по своя си път. …

Има още

Първи сняг

Чувам тропот и бяг, изтърча от ръба на гората, запристъпва сърна в тишината, като дъх равномерно, по килима на пресния сняг… И неволно така, грациозна сърна, теб си спомня далечен приятел, суеверно… Кристиян Моргенщерн превод от руски Диана Янкулова

Има още

Старица със чекрък

Луна през небесата кръшно върви в походка-кръг. На север, във голяма къща – старица със чекрък. Преде, преде… Какво нарежда? Чекръка все извива… И с дреха, бяла като прежда, жената е щастлива. Луна през небесата кръшно върви в походка-кръг. На север, във голяма къща – старица със чекрък. Кристиян Моргенщерн превод от руски Диана Янкулова

Има още