Очите ми

Моят литературен свят

Category Archives: Кристиян Моргенщерн

На пейката преди сто години или Красотата на розата

Първата езотерична книга, която прочетох, се наричаше „Шепотът на утринните звезди“. Мама винаги ми е казвала, че още с първите си думи съм заговорила в рими. А когато започнах да мечтая за романтичната любов, бях убедена, че в мен ще се влюби мъж на име Кристиан, и го търсех. Сега чета за Кафка. Никога не …

Има още

Анализ на „Старица със чекрък“ на Кристиан Моргенщерн

СУ „Св. Климент Охридски“ Факултет по славянски филологии Катедра „Теория на литературата“ КУРСОВА РАБОТА Изготвил: Диана Янкулова Ръководител: Доц. д-р Тодор Христов Тема: Анализ на Старица със чекрък на Кристиан Моргенщерн За обект на този анализ съм избрала стихотворението на Кристиан Моргенщерн Старица със чекрък. Кристиан Моргенщерн е немски поет, фейлетонист, драматург и преводач, живял …

Има още

Вижте, аз живея!

Живот във вас всичките още пълзи, върби до потока, по склона брези, и нещо събужда го – нов, съживен, а бяхте във сън, векове, като мен. Виж, цветенце тук, и ти, птиченце там, как дума след дума се вдигам и пея, отново пламтя с жизнерадостен плам… Аз бях като мъртъв… Сега аз живея! Кристиян Моргенщерн …

Има още

Въздишката

Мечтаеше една въздишка, на кънки по леда, за пламенна любов и радост. Наоколо бе снежнобяло край градската стена, в нощта блестяха сгради. Копнеж по някакво момиче въздишката погълна, тя спря за миг почервеняла, ледът под нея разтопи се от огъня напълно и тя потъна цяла. Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова

Има още

Овцата лунна

Овцата лунна свети в мрака. Пак утрото в полето чака. Овцата лунна. Овцата лунна стръкче къса и бавно тръгва към дома си. Овцата лунна. В съня на себе си говори: „Аз съм от тъмните простори“. Овцата лунна. И сутрин мъртвото й тяло червено слънце е огряло. Овцата лунна. Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова

Има още

Думата на съдбата

Необуздана е на времето реката, в която плуваме като разпръснат цвят; необуздана, ни разкъсва и подмята – едва извикваме, гласът ни е отвят. Човекът е едно премигване в безкрая, но делото му вечно тук остава; в премигване обхващаш Рейн открай до края, Земята с взор… и всичко избледнява. Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова

Има още

Горска коза и слепок

Слепок молитва нощна пее, коза го гледа и немее. Брада поклаща и обмисля, тъй учено – като магистър. Не знае тя какво нарежда, на нея чудно й изглежда. Блажен, той в сън се потопява, а тя върви и размишлява. Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова

Има още

Навсякъде около нас

Тук птица, там – дърво, цветче, и ние как сред тях живеем, не можейки да проумеем какво през всички нас тече! Живот безкраен се излива – единосъщ, необозрим, в безброй души, неповторим, предчувстван, но не се разкрива… Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова

Има още

Вечер

Върви вечерта по земята полека, в кафяви пантофки от плат-кадифе е, широко палто тя повдига и вее, и пада покой от ръката й мека. Запалва със факла за миг в тишината зениците-свещи на верни звезди, о, плахо сърце, ти спокойно бъди, че няма над теб вече власт тъмнината.

Има още

Нощ

Cristian Morgenstern – Landscape at dusk – Abendlandschaft 1848 Нощ е и сърцето ми при тебе идва, не издържа, не издържа в мен. Лежи на гърдите ти като камък, потъва вътре, в твоето „вътре“. Само там, само тогава си почива – на дъното на вечното си „Ти“. Кристиян Моргенщерн художествен превод Диана Янкулова Картината е …

Има още