Category Archives: Диана Янкулова стихове за Христос
Пътят
Тъмнее се нощта под свода на мъглите, попива бързо мракът в поляните студени, най-топло е край стволовете тънки на брезите, там тлее пролет нежна и нераззеленена. Звездите са отвъд, в небетата безкрайни, забулени от облаци, сковани от мълчание, но зимното поле облъхва с топли тайни душата – бледа пленница на страст и на страдание. …
Огън
Обагрени с вечерен здрач листа, небе, олово сиво утаило, природа, окована във властта на нечия стихийна мрачна сила. Природа, потопена сред сумрак, на облачната вис във дълбините, случаен глух самотен птичи грак – резлив откос из въздуха прелита. Но пак блести сред сенките навън, тих спомен за акациеви ниви, полета карамфилени насън пробягват покрай пътища …
Път, Истина, Живот
Във малката ти гръд лежи стаена небесна, светлосиня доброта; природата цъфти, раззеленена, сред бялата любов на пролетта. Живот люлее люлката на дните, искри, трепти – безценен слънчев дар, а, тихи топли птичета, прелитат години, дни – листа от календар. Бъди, Христос, върви по пътя дълъг, във бялата си роба тих и сам, с обичащо сърце …
Аз пак те виждам (страстният петък)
„Този, който увисна на кръста, за да извърши в смъртта величествения любовен акт; този, който преобрази всяко земно създание, той е всъщност най-истинският и свят образ на човешкото същество.“ Емил Бок, „Трите години“ Аз пак Те виждам – в слънчевия блян, докосващ всяка сутрин върховете, в безмълвния простор, от дъжд облян, и в щедрата безкрайност …
„А беше нощ“ (страстният четвъртък)
„Измиването на нозете е тъй да се каже последната, не просто изговорена, а извършена апостолска притча. Последната цел на учението, което Христос оставя на учениците, е любовта.“ Емил Бок, „Трите години“ Дълбока, бледа лунна светлина сребрее между клонките в скалите, и вътрешна растяща тишина разлива се – съдбовен танц – в гърдите. А някъде в …
Покой (страстната сряда)
„Покоят е не просто застиналост, а вглъбена и умиротворена жизненост. Един неспокоен човек не е способен на любов. Любовта е възможна само там, където в душата е извоювана вече силата на спокойствието.“ Емил Бок, „Трите години“ Стои Христос, потънал в дълбините на своите последни дни и нощи, и с две-три птици някъде прелита душата му …
Тази тиха любов (страстният вторник)
„Макар и в падналата нощ, Марсовите сили на деня ще бъдат окончателно надвити от Христовото Слънце, едва когато всички духовновоюващи слова се увенчаят накрая с тази тиха любов.“ Емил Бок, „Трите години“ „Цялата световна история представлява не друго, а една непрекъсната борба между упованието и неверието.“ Гьоте Все още дъх задържаше Земята, небето беше сиво …
Слънце (страстният понеделник)
Христовото Слънце е което величествено израства над лунния хълм Мория и което тържествува над лунния светлик. Това Слънце прогонва нощните призраци… Бъдещето може да разцъфне единствено от вярата, от слънчевото съзерцание на сърцето. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Емил Бок, „Трите години“ Навън все още слънцето е бледо – зад облачно …
Великден
„Христос, който през месец декември се е оттеглил душевно заедно със земята във вътрешността й, сега започва с издишването на самата земя да оставя да бъдат издишвани неговите сили, да ги протяга за приемането на слънчевото естество, което лъчезари срещу него. Слънчевото Естество се съединява с излъчващата се навън от Земята Христова Сила. Христос започва …
Очите ми 