Очите ми

Моят литературен свят

Category Archives: Диана Янкулова поезия

Песен на щурец

Как нежно е, щурци в треви звънтят и пеперуди ефимерно пърхат, как чисто чановете ромолят, те зазвънтяват и долита щъркел. Треви танцуват с мекия ветрец и бай Драган с бастуните си крета, душата му е песен на щурец, слял себе си с простора и полето. Житата зреят, кладенци поят на лятото възслънчево лехите и бай …

Има още

Въже между звездите

Потича времето от прежда бяла на тънка нишка, в небето млечносин цвят е разляла добра въздишка. Ливадите напролет са зелени под сенчест бук, ти, звезден пътнико, си уморен и присядаш тук. И бавно се обвързваш с красотата до стон и вик, а в нощ незнайна есенният вятър те грабва в миг… Сред тишината на нощта …

Има още

Преди сенокос

Преди сенокос не умирай, стопанино, никога вече, как звънко подрънкват пак козите чанове и слънце напече, два щъркела заедно с махове бели как близко прелитат, виж, ягоди две сред лехите узрели са и пеят щурците… През юни те чакат треви недокоснати, защо отлетя ти? Блестят пеперуди в градините, росните, танцуват с душата ти… Диана Владимирова …

Има още

Миг – люлка за славеи

Аз плевях. Пеперуда повея – бяла-седефена, сред листата, усетих за миг как безпаметно лее аромат на бъз вятърът. Как безпаметно славеи диви пърполят из градините летни, колко пъти и юни, и май си отиват без един ред… Аз плевях. Из градините плодоносни мигът пътуваше към някоя есен, слънчев лъч се опитваше да ме докосне през …

Има още

Любим кът

Любим зелен прохладен сенчест кът, обгърнат стих на ябълка в листата, там бай Драган, извел козите да пасат, се сливаше задълго с тишината. Звънчетата на любопитните кози звънтяха и звънтяха, и звънтяха, от бездните на старостта му няколко сълзи завинаги като смола блестяха. Това видели, бъзовите храсти в миг изпратиха с ветреца аромати и кукувичката …

Има още

Лято

Ветрец погали утринта, докосна всяка птича стряха и слънце ведро запламтя, латинки разцъфтяха. Разля се синьото небе със облаците – бяла пяна, излитна птичето и бе плувец през океана, през нежносиния ефир, зеленотучните морави, където на един баир пасяха стадо крави. Със вчерашния майски дъжд природата сълзи похарчи, изгря пак слънце и надлъж лети пух …

Има още

На ябълковата морава

Прехвръква славейче в тревата, дъждец роси, край моя мил блести росата, а той коси. Кажете тихи нощи звездни, кажи луна, как всяка земна болка чезне в зеленина. Отглежда славей нежна песен в уханен кът, живот зачева всяка есен във своята гръд. Сред ябълковата морава мъхът блести, край моя мил прехвръква славей, лети, лети… Диана Владимирова …

Има още

Безпътни светове

Пак слушам как вали, улуците шуртят, ухаят куп треви в зелената си плът и славейче трепти сред ситните листа. Защо ми е да знам посоките в света, щом гледам в тишина поляните надлъж – как леят светлина небетата пред дъжд и щъркел как бразди небесната леха… Проблясват куп звезди на капки по мъха, белеят цветове, …

Има още

Лилави мигове

Сребрее телена ограда сред ябълкова долина и люлякови водопади цъфтят в море зеленина. Прелитат лодки снежнобели по лятносини езера, цветчета дюлеви се стелят вред като ангелски пера. Глухарчетата – свещи стройни, из цялото поле горят, косачи там, след пладне знойно, пламтящата трева косят. На ябълката в тишината самотен славей се е скрил, на клонче палаво …

Има още

Облаци

Какво ще ми кажете, облаци мои над ширните равни поля, с вълните си житото златно прибоят небесно-въздушен заля. Градчетата – пръснати там перуники, със крехкост лилава трептят, в зелената плът на гори буколики на туфи, на туфи цъфтят. И вие сте бухнали, облаци леки – храст рози зад жиците-плет, и вашата хубост сънува навеки в …

Има още