Очите ми

Моят литературен свят

Category Archives: Диана Янкулова поезия

Жената, която отглежда цветя

Искам да съм онази жена, която цветя отглежда и сред ябълковата тишина светът й е чиста нежност. Онази жена, която всеки ден, всички години сутрин се оглежда в росата на малка зелена градина. Която на своя любим готви супа от лапад, битието ми да е струйчица дим, шепа ориз в долапа. И един леген с …

Има още

Бяла пеперуда

Като нишка коприна изящен през поляните пътят тече, аз познавам очите си в чашката на цикориево цветче. Край водите гнездят чучулиги с тънки, езерносини крила, аз познавам дъха си във ригана по хълмистите меки била. Долу бдят слънчогледите златни на шосетата в тънкия прах. Пеперуда облъхна душата ми и във бялото я познах. Диана Владимирова …

Има още

До кладенеца

Ти си виждала куп сенокоси, дъсчена пейко, аз съм градско момиче и нося градинска лейка. Аз съм птиче, което пие вода от фонтана, теб дъждът те е къпал стихийно край тази поляна. Аз съм летен следобед във парка, ти си нощ под звездите, аз съм гълъб – по градските арки и покриви скитал. Аз бях …

Има още

Донесох от градчето лавандула…

Донесох от градчето лавандула, поляно дива, листенцата на старата ти дюля ще й отиват. Цикорията сините си длани поклаща скромно и птичките от градските фонтани дъждът си спомня. Аз място сред тревите ти зелени за рози правя, та в августовска вечер упоени да кацат славеи. А дребните ти жълтички цветчета покрай арониите ме греят с …

Има още

Белият облак

Мека лятна нега озарява небесния свод, аз съм белият облак, минаващ през твоя живот… Аз съм белият лебед, пътуващ през дни и лета, сенокоси и мачти сънувам, летя и летя… Аз съм летният дъх на безкрая, въздушният миг, пеперудата, макът нетраен, дъждът многолик. Аз съм бялата сол на морето, на белия свят, аз съм мъхчето …

Има още

Въздишка

Грамадни липи над широки алеи, в листата им лятото жарко блести, акордеон бавна музика лее и лилия в езерото цъфти. Кажи, старомодна мелодио тиха, какво правиш тук, в този градски кипеж, сред бяг на деца… В бели няколко стиха с рекичката – тъничка нишка – течеш. Градът има парк – своя бистра зеница, сред прашни, …

Има още

Картина от Раненци

Юни е и тревата е мека, из полята гнездят чучулиги, аз съм като в тайнствена библиотека с безброй книги. Първа страница – бай Драган сам на столче с кози във росата, моят мил по-нататък във този роман сече колчета за доматите. После сойка долита в градината и с крилете си плавни поръсва прах от всички …

Има още

Песен на щурец

Как нежно е, щурци в треви звънтят и пеперуди ефимерно пърхат, как чисто чановете ромолят, те зазвънтяват и долита щъркел. Треви танцуват с мекия ветрец и бай Драган с бастуните си крета, душата му е песен на щурец, слял себе си с простора и полето. Житата зреят, кладенци поят на лятото възслънчево лехите и бай …

Има още

Въже между звездите

Потича времето от прежда бяла на тънка нишка, в небето млечносин цвят е разляла добра въздишка. Ливадите напролет са зелени под сенчест бук, ти, звезден пътнико, си уморен и присядаш тук. И бавно се обвързваш с красотата до стон и вик, а в нощ незнайна есенният вятър те грабва в миг… Сред тишината на нощта …

Има още

Преди сенокос

Преди сенокос не умирай, стопанино, никога вече, как звънко подрънкват пак козите чанове и слънце напече, два щъркела заедно с махове бели как близко прелитат, виж, ягоди две сред лехите узрели са и пеят щурците… През юни те чакат треви недокоснати, защо отлетя ти? Блестят пеперуди в градините, росните, танцуват с душата ти… Диана Владимирова …

Има още