Category Archives: Диана Янкулова поезия
Някога, понякога, постоянно, никога
Живея, оценена с различни оценки – някои 6, други 2. Някога, ако имах шестици, се радвах, иначе не. Постоянно в класации – тази е мъжката част на живота – мечоносната, въоръжената. Но аз съм учителката по литература, в главата ми мирише на жасмин. Никога не разбрах защо имам и двойки в човешките отношения, а също …
Две и две
Пролет. Денят има цвят на необелена тиквичка. Момчетата все са математици. И все пак две и две рядко е четири. Защото денят има цвят на необелена тиквичка. Моят мил е подредил бисквитите в бисквитиерата стройно, като войници. Момчетата все са математици. И все пак две и две рядко е четири, освен в случаите, когато бързаме …
Първи юни
Служебните ми задължения, родителите искат да знаят как се справя детето, тестове, поръчка на сборници. Забравих да честитя на децата деня на детето и казах, че те са с единия крак в нашия възрастен свят. На обяд сервирахме сладолед, тръгнах с Емма, взех други деца от училището, заведох ги в занималнята с автобус, някои се …
Скандално
Скандинавско русо. Фризьорката реши, че ще ми сложи по-тъмно, по-открояващо ме, че толкова светла съм безлична. Оставих я два пъти да вземе решение, а после я смених с фризьорка, която чува коя съм, а не коя трябва да бъда. Родители сменят учителки, затова че оставят децата да си бъдат скандинавско руси, вместо да се борят …
Майски хлад
Сега е мрачно майско утро, не като в стих. Душата ми е хладно разсъдлива, и ми припомня, че аз като дете не се спасих. Тъмнозелените ти бездни, май, и схлупените ти небета са бездните на самосъжаление и страх, в които бях. Ще грейнат днешните и утрешни слънца – ще се събуди моят мил и работата …
Архиви
Поетите на миналото, думата „архив“. Аз мисля за гения – есенция, останала след всичко. За разгадаването й и най-непотребното е потребно. Поетите на съвремието, непосредствено живи. Аз мисля за хората – и най-незначителният все още е толкова гениален в предизвикателството на живия живот, колкото и най-значимия. Диана Владимирова
Величие
Аз слизам по парадното си стълбище, от висшите селения на своето Себе към живота. Излизам от чертозите на размисъл, където създавала съм нереални светове. Отмахвам завесите на Моето разбиране, зад мъглата на които отплуваха лица и отношения. Изтръгвам оградите на книжния си дом и той прелива в дивата гора. Пристъпвам от мрака на величието си …
Ние сме и лошите си стихове
Един ден моята любознателна приятелка поиска да узнае коя съм. И каза, че е задала същия въпрос на много други, но все не получава отговора, който търси. Защото иска да узнае не за успехите и за образованието ни, не информацията в автобиографиите ни, а истински кои сме, и като не разбирахме въпроса, тя сама реши …
Гълъбите, чакащи стареца
Проверявам писмени работи, измъквам листа от купчината и някои са съвършени, а други не. И си припомням формулата на успеха и на развитието – ако си най-добрият в групата, то тази група вече не е за теб. Есеите се отделиха, за да създадат светове на съвършенство (и толкова повече духовна нищета оставиха струпана зад себе …
Бера живота с пръсти
Хващам юздите на тази неделя и препускам, фокусирана върху една от посоките, но и бременна с всички други. Животът, който е разпълзян навсякъде, не се удържа в никакви юзди. Полепнал по тиквичките в хладилника, от които ще правя кремсупа. Полепнал по хаоса от компютърни части в стаята на сина ми, по прането му на балкона, …
Очите ми 