Очите ми

Моят литературен свят

Къща от хартия

Търкулна се, последна моя гледко, 
зад хълма да се скриеш
и като белите ми чапли от салфетка 
бе моята къща от хартия. 

Бе покривчето от картон и без улуци, 
прозорците от плат, 
и все пак твоите славееви звуци 
кръжат над този свят. 

И колко кратка беше любовта ни, 
поле със ветрове, 
докато цъфнат летните ти тръни 
и моят град ме призове. 

Изкачвам нощем спомените стръмни 
с цветя непосадени, 
знам, само дървената пейка в нощи тъмни 
би плакала за мене. 

Бе всичко във представите ми чисто, 
когато го поисках, 
но колко малко на света е истина 
и колко си измисляме...

Диана Владимирова

6.09.2022
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: