Търкулна се, последна моя гледко,
зад хълма да се скриеш
и като белите ми чапли от салфетка
бе моята къща от хартия.
Бе покривчето от картон и без улуци,
прозорците от плат,
и все пак твоите славееви звуци
кръжат над този свят.
И колко кратка беше любовта ни,
поле със ветрове,
докато цъфнат летните ти тръни
и моят град ме призове.
Изкачвам нощем спомените стръмни
с цветя непосадени,
знам, само дървената пейка в нощи тъмни
би плакала за мене.
Бе всичко във представите ми чисто,
когато го поисках,
но колко малко на света е истина
и колко си измисляме...
Диана Владимирова
6.09.2022
София
Очите ми 