Искам да съм онази жена,
която цветя отглежда
и сред ябълковата тишина
светът й е чиста нежност.
Онази жена, която
всеки ден, всички години
сутрин се оглежда в росата
на малка зелена градина.
Която на своя любим
готви супа от лапад,
битието ми да е струйчица дим,
шепа ориз в долапа.
И един леген с бяло пране
от ветреца да се люлее,
да се качвам по стълбите, а край мен
ябълките да зреят.
Диана Владимирова
17.08.2022
Очите ми 