Донесох от градчето лавандула,
поляно дива,
листенцата на старата ти дюля
ще й отиват.
Цикорията сините си длани
поклаща скромно
и птичките от градските фонтани
дъждът си спомня.
Аз място сред тревите ти зелени
за рози правя,
та в августовска вечер упоени
да кацат славеи.
А дребните ти жълтички цветчета
покрай арониите
ме греят с топлината на небето
като икони.
И сойката дойде, поляно дива,
и кацна в дюлята...
Как градските ми рози й отиват!
И лавандулата!
Диана Владимирова
12.07.2022
Раненци
Очите ми 