Очите ми

Моят литературен свят

Донесох от градчето лавандула…

Донесох от градчето лавандула, 
поляно дива, 
листенцата на старата ти дюля 
ще й отиват. 

Цикорията сините си длани 
поклаща скромно 
и птичките от градските фонтани 
дъждът си спомня. 

Аз място сред тревите ти зелени 
за рози правя, 
та в августовска вечер упоени 
да кацат славеи. 

А дребните ти жълтички цветчета 
покрай арониите 
ме греят с топлината на небето 
като икони. 

И сойката дойде, поляно дива, 
и кацна в дюлята... 
Как градските ми рози й отиват! 
И лавандулата! 

Диана Владимирова 

12.07.2022
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: