Очите ми

Моят литературен свят

До кладенеца

Ти си виждала куп сенокоси, 
дъсчена пейко, 
аз съм градско момиче и нося 
градинска лейка. 

Аз съм птиче, което пие 
вода от фонтана, 
теб дъждът те е къпал стихийно 
край тази поляна. 

Аз съм летен следобед във парка, 
ти си нощ под звездите, 
аз съм гълъб – по градските арки 
и покриви скитал. 

Аз бях свикнала хлад да полъхва 
от високите сгради, 
моето градско сърце тук отдъхва 
в хортензиите до кладенеца...

Диана Владимирова 

12.07.2022
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: