Юни е и тревата е мека,
из полята гнездят чучулиги,
аз съм като в тайнствена библиотека
с безброй книги.
Първа страница – бай Драган
сам на столче с кози във росата,
моят мил по-нататък във този роман
сече колчета за доматите.
После сойка долита в градината
и с крилете си плавни поръсва
прах от всички романи назад, през годините,
пеперудите го разпръсват.
Аз съм точно до зелето, до лехите,
като лист от тетрадка в тревата,
пърха белият лист, пеперуда долита
с перо от вятър.
Аз съм юнскозелена картина от Раненци,
от полетата с чучулиги,
аз съм клонче от роза между меките страници
на прекрасна книга.
Диана Владимирова
26.06.2022
Раненци
Очите ми 