Очите ми

Моят литературен свят

Въже между звездите

Потича времето от прежда бяла 
на тънка нишка, 
в небето млечносин цвят е разляла 
добра въздишка. 

Ливадите напролет са зелени 
под сенчест бук, 
ти, звезден пътнико, си уморен и 
присядаш тук. 

И бавно се обвързваш с красотата 
до стон и вик, 
а в нощ незнайна есенният вятър 
те грабва в миг... 

Сред тишината на нощта брезите 
как бели спят, 
опънато въже между звездите 
е твоят път.

Диана Владимирова

18.06.2022 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: