Потича времето от прежда бяла
на тънка нишка,
в небето млечносин цвят е разляла
добра въздишка.
Ливадите напролет са зелени
под сенчест бук,
ти, звезден пътнико, си уморен и
присядаш тук.
И бавно се обвързваш с красотата
до стон и вик,
а в нощ незнайна есенният вятър
те грабва в миг...
Сред тишината на нощта брезите
как бели спят,
опънато въже между звездите
е твоят път.
Диана Владимирова
18.06.2022
Очите ми 