Очите ми

Моят литературен свят

Миг – люлка за славеи

Аз плевях. Пеперуда повея – 
бяла-седефена, сред листата, 
усетих за миг как безпаметно лее 
аромат на бъз вятърът. 

Как безпаметно славеи диви 
пърполят из градините летни, 
колко пъти и юни, и май си отиват 
без един ред... 

Аз плевях. Из градините плодоносни 
мигът пътуваше към някоя есен, 
слънчев лъч се опитваше да ме докосне 
през ябълкова завеса. 

Сякаш иска мига да догони, 
пеперуда отново повея, 
славей кацна на клонче арония 
да се люлее...

Диана Владимирова

4.06.2022 
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: