Очите ми

Моят литературен свят

Любим кът

Любим зелен прохладен сенчест кът, 
обгърнат стих на ябълка в листата, 
там бай Драган, извел козите да пасат, 
се сливаше задълго с тишината. 

Звънчетата на любопитните кози 
звънтяха и звънтяха, и звънтяха, 
от бездните на старостта му няколко сълзи 
завинаги като смола блестяха. 

Това видели, бъзовите храсти в миг 
изпратиха с ветреца аромати 
и кукувичката с далечен и натрапчив вик 
зеленото безвремие разклати. 

Но славеи – певци, царе на векове, 
подеха мъдростта му бяла от сълзите 
и с топлите им и неземно нежни гласове 
израснаха в полето маргарити...

Диана Владимирова

4.06.2022 
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: