Очите ми

Моят литературен свят

Лято

Ветрец погали утринта, 
докосна всяка птича стряха
и слънце ведро запламтя, 
латинки разцъфтяха. 

Разля се синьото небе 
със облаците – бяла пяна, 
излитна птичето и бе 
плувец през океана, 

през нежносиния ефир, 
зеленотучните морави, 
където на един баир 
пасяха стадо крави. 

Със вчерашния майски дъжд 
природата сълзи похарчи, 
изгря пак слънце и надлъж 
лети пух от глухарче. 

И моята душа лети, 
цъфти из необята, 
като дантелен пух блести 
зелено нежно лято.

Диана Владимирова

29.05.2022 
Раненци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: