Очите ми

Моят литературен свят

Безпътни светове

Пак слушам как вали, 
улуците шуртят, 
ухаят куп треви 
в зелената си плът 

и славейче трепти 
сред ситните листа. 
Защо ми е да знам 
посоките в света, 

щом гледам в тишина 
поляните надлъж – 
как леят светлина 
небетата пред дъжд 

и щъркел как бразди 
небесната леха... 
Проблясват куп звезди 
на капки по мъха, 

белеят цветове, 
дъхти земята-храм... 
Безпътни светове, 
посоки аз не знам... 

Диана Владимирова

28.05.2022 
Раненци 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: