Очите ми

Моят литературен свят

Зинаида Гипиус – между чувствата и безчувствието

Диана Янкулова (Диана Владимирова)

Зинаида Гипиус. От стиховете й гледа почти безучастно затворената под тежестта на земното душа, която е чакала полет и живот. Безучастно – като мъртъв ястреб, като иззад облачна покривка, като изпод тъмна сянка. Покорна, неизкушима вече от миналите скърби, вътре в нея просто зеят дупки от грозните им следи. Всички символи на земното и тежкото – прах, пръст, окови, бряг и котва, повторение, неизменност – създават тъканта на поезията й. А техните противоположни смисли проблясват – безсилни крилца на пеперуди, сред мъртвината и невъзможността.
Стъпките на любимата са дим. (Гипиус пише от името на мъжка самоличност.) Тя самата присъства само чрез шала си. Досегът до спомена за нея е болезнен, но без този досег животът губи своя смисъл. Дали е възможно да бъде разкъсан оковаващия обръч на идеала? Поносима ли е грозотата на битието? Какво убива любовта? Отговорът на тези въпроси е даден многократно: „Че любовта е невъзможна, / разбра и ти, и аз разбрах това… / Тук, на земята пошла и безбожна, / не ще успеем – във лъжа нищожна – / да я докоснем с чисти сетива.“ И само копнежът продължава да настоява и да дълбае там някъде, в нощите, в осъществимия полет в съня, и в паметта, където човек крачи понякога тъжно по стъпките на съдбата си.
А в дните? В дните душата е мъртъв ястреб, силата на полета се е предала на земното притегляне и никне, никне надолу, към пръстта, сливайки се с нея.
Забрава, хлад, зейнало над паяжините като огромен въпрос небе. Бавното и еднообразното, скуката и баналността пречупват крилете и заличават пътя нагоре, към истината и красотата. Момиченцето в сива рокличка, наречено „мерзост“, „ненавист“, „съмнение“, „завист“, „отегчение“, „мъка“, „раздяла“, чупи крилата на птичките, реже книгите, пресушава ранните посеви на възвишеното и доброто, унищожава, убива.
Там някъде, „в градина ли, в парк ли – не зная“, блести огледална зала. „И там – във мига огледален / небесно и земно са равни.“ В мига огледален! Цялото друго време обаче е инертно, лепкаво, тежко, хладно и приковаващо към себе си и към тежнението на тялото, на материята.
Остава Бог. Но кой е той? И къде е? Недостижим ли е – няма знак от него, няма отговор за земното битие – за смисъла, за надеждата, за обещанието на Христос да се върне… Има я само ирационалната, неподчинима на човешка логика, вяра. И копнежът „за всеки всичко, като Бог, да зная, / в душите им да виждам и в света / безсмъртие на някой да вещая, / а някои да връщам във смъртта.“
Човекът постоянно изневерява на божествената си природа. И зората е невярна – мъглива и неярка, „като теб – чужда и лицемерна, / като теб – лъжлива, измамна“. И едно могъщо слънце ще изгрее, за да победи тази мъглява, невярна зора, която само бледо го отразява. То ще убие „небезкрайната“, „невечната“ любов, това слънце „победно, победно“…
Но дали в стихотворението „Песен“ не е победена и ирационалната вяра? От неверието? „Мен чудеса ми обеща небето скучно / небето скучно. / Плача за неверния обет аз без сълза проляна, без сълза проляна, / че искам нещо, дето във света го няма, / във света го няма.“
И всичкото това противоречие зад маските на символите, под които завинаги неразгадаеми остават истинската личност, истинският живот.

През деня

Аз чаках полет тук, на земята.
Но мъртъв ястреб ми е душата.
И – мъртъв ястреб – лежи в прахта,
тъпо на земното дала властта.
Нямат разбиване тези окови.
Тежкият хлад ми е земен покров.
Тежкият хлад във душата ми вее,
в земята никна, сливам се с нея.
Двамата мъртви – и аз, и тя.
Ястреб убит е моята душа.

1904

***

Небето широко, широко е.
Гледа зора уморена.
В прозореца мой сиротен
зора полунощна, зелена,
небето широко, широко е…

Зората невярна, невярна е,
зората неярка, чужда,
като теб – лицемерна, покварена,
като теб – лъжлива, ненужна. 
Зората невярна, невярна е…

Слънце победно, победно
ще убие зората, невечната –
отражение на слънцето – бедно,
любовта, небезконечната,
слънце победно, победно…

(Преводът на двете стихотворения е мой, Диана)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: