Очите ми

Моят литературен свят

Данте – човекът и човешките дела в развитието на духовността на света

представяне на поемата „Божествена комедия – Ад“

автор: Диана Янкулова (Диана Владимирова)

Подходът към „Божествена комедия“ на Данте може да бъде направен от множество гледни точки, обширен, тъй като творецът стои на границата на епохи и сам е гранична линия – предтеча и наследник на културни визии. Въпросът за това как да бъде достигната божествената природа на човека вълнува умовете и сърцата на представителите на всички творчески времена. Съзнаването, че сме двойствени същества и „в гръдта ни сили всякакви залавят корен“ (Шри Оробиндо) – и принизяващото, животинското, и възвишеното, божественото, тласка мислителя към изследване на пътищата за усъвършенстване и обожествяване на греховното човешко същество.

„Между всички същества само човекът е в средата между доброто и злото“ пише Данте в своя социално-философски трактат „За монархията“. Вижда човешкото същество като съставено от две части – душа и тяло, допълва, че съвършенството му е възможно само в Духа, а на земята то е раздвоено и противоречиво, податливо на крайности. Ето защо „Божествена комедия“ е пътуване на човека към Духа, към съвършенството.

В поемата си Данте е следвал средновековния модел на такова пътуване – „пътешествия, отредени за „избраници“, по небесата и ада. Пътуването е представено като пътуване на душата, временно отделила се от тялото, или като действително пътуване – лицето телом е възнесено на небето. Удостоената личност узнава тайни, които обикновеният човек не може да види. По пряк или духовен път се запознава с неща, които „съществуват“, но са недостъпни, невидими за земните хора. Този свят е вечен. Той принадлежи на безплътните ангели, на безначалния и безкрайния Бог, на праведниците, които вечно ще се радват, на грешниците, които вечно ще се мъчат, на природните стихии, които са пребивавали и ще пребивават. Чрез божествени лица възнесеният научава за далечното минало, за създаването на света. Композиционната схема на виденията е проста и повтаряща се с малки разлики в различните апокрифи: увод (обстоятелствата преди видението); възнесение; обиколка из небесата (най-често седем) или из адските кръгове; описание на видяното; разговори със съпровождащия ангел; връщане към първоначалното състояние.“ (Д. Петканова)

Същата схема спазва и Данте. За свои водачи той избира Вергилий – един от най-значимите поети на Древен Рим, създател на неговия национален епос в лицето на „Енеида“, и Беатриче – мистичната, почти неземна негова любов – идеалът му за съвършенство; в творбата тя е представена като божественото начало, Вергилий – като човешкото: „земното благосъстояние, за което е водач Вергилий, символ на мъдростта и образованието, и духовното и вечно блаженство, към което води Беатриче. Образът на езичника Вергилий служи като звено, което съединява природната вяра и християнството, истините, които са плод на разума, и ония, които са плод на откровението. Човек трябва да се стреми към едните истини и към другите, за да бъде честит на тоя свят и да постигне вечно блаженство на оня свят. Това двойно стремление служи за основа на Дантевата поема.“ (К. Величков)

Данте написва поемата в три части – Ад, Чистилище и Рай; първата от тях е най-популярна. Всяка се състои от 33 песни, а „Песен първа“ е въвеждаща и за трите.

Ще представя „Ад“ на Данте повече с цитати, отколкото със свои думи. В подбора на цитатите съм изразила онова, което е впечатлило лично мен и въз основа на което съм направила собствените си изводи в това представяне.

„Особен акцент в апокрифите се слага на идеята за справедливостта. Тя е изразена преди всичко в апокалиптичните творби, в които се разкриват картините на ада. Тук се посочват конкретните грехове, които са наказани. Наред с прегрешенията спрямо Исус и църквата са посочени грехове, свързани с етичните отношения между хората и със социалния живот. Не се прави разлика между обикновени люде и духовници, между богати и бедни. Всеки, независимо какъв е, плаща според делата си.“ (Д. Петканова)

Ето как представя замисъла на творбата един от преводачите на „Ад“ – Константин Величков, в бележките си към „Песен първа“:

„Цялата тая песен, както и втората, могат да се смятат като един вид предговор, в който Данте обяснява, чрез символи и алегории, причините, които са го накарали да напише своята поема, и целта, която е имал предвид. В широк смисъл Данте иска да посочи чрез какви средства може човек да вземе връх над страстите и заблужденията, които се стремят да го погубят, и по кой път може да достигне до пълно нравствено съвършенство. В по-тесен смисъл поетът е имал предвид и печалното положение, в което се е намирала тогавашна Италия (началото на XIV в.) и от което не е могло да се излезе освен чрез нравствено прераждане на човека, защото само при добри нрави може да има истинска свобода и щастие. На тия две идеи отговарят тъмният лес (гора), в който поетът се е изгубил, и могилата, в подножието на която се е намирал при излизането си от леса. Лесът означава заблужденията, в които се лута човек и отдето не го оставят да излезе страстите и пороците. Лесът изобразява едновременно политическата и нравствена анархия, в която се е намирала Италия. Могилата е идеалът, към който се стреми мъдрецът, душевният мир и блаженството, до които се достига чрез съзерцание на вечните истини и пречистване от пороците. Към този идеал се стреми поетът, но за да го постигне, той трябва да слезе по-напред в Ада, където пред зрелището на престъпленията и мъките, които влекат след себе си, ще може да се проникне напълно от ония знания и истини, от които има нужда, за да може да довърши щастливо предприетия път… Трите звяра, които поетът среща, когато излиза от леса и захваща да се качва по могилата, изобразяват пороците, които пречат на нравственото прераждане на човека: пантерата — завистта, лъвът — гордостта, вълчицата — сребролюбието. Според някои тълкуватели по-вярно е да се приеме пантерата като алегорическо изображение на сладострастието. В по-тесен смисъл Данте е искал да представи в тая алегория причините, които са препятствували за доброто уреждане на Италия. Пантерата е самото отечество на поета, завистливата Флоренция, лека, подвижна и разделена на бели и черни, лъвът е гордата и честолюбива Франция, която освен че е владяла в Неапол, е причинявала големи злини чрез постоянната си намеса в италианските работи, а вълчицата е папската курия, която са обвинявали изобщо в безмерна жажда за пари. С това тълкувание се схождат политическите идеи на Данте, за когото най-съвършено управление е била монархията, и само то, с един император, който ще стои в Рим, е могло да дари ред, свобода и щастие на Италия. Всички ония, които са пречели да се създаде тая монархия, са били врагове на Италия и виновници за нейните нещастия.“

Нататък пътешественикът и неговият безплътен придружител застават пред портите на Ада, белязани със страшния надпис: „Надежда всяка тука оставете“.

„Вергилий си служи със същото (едно и също) средство при всяка опасност, която среща на пътя си, за да я премахне. Навред той обявява, че е дошъл в Ада с този, комуто служи за водач, по волята на онзи, който може всичко, което пожелае. Пред тия думи всички отстъпят. Никой не смее да се противи на това, което е воля Божия… Както тука, така и навред в Ада грешниците представляват всички явления, свойствени на човешката природа. Затова и духовете страдат, плачат, скърцат със зъби, чувствуват болки като живи същества. Свойство на греха в Дантевия Ад е, че грешните запазват своята плът. Материята взема участие в страданията, чрез които те изкупват своите престъпления. Грехът живее още в плътта и продължава да се проявява ако не на дело, то в желание, и в плътта получава своето наказание, което е също така живо като него. В това се състои според мнозина поетическото превъзходство на „Ада“ при другите две части на „Божествената комедия“. Плътта изчезва, спиритуализира се в Чистилището и Рая и с нея изчезва голяма част от поетическия интерес, който бихме искали да намерим в тях. Адът изкарва пред нас не отвлечени, а живи, реални същества, затова и светът, който се движи в него със своите страсти и пороци, които съответствуват на действителността в живота, е поетичен, трогателен и разнообразен. Както ще имаме случай да видим и в следващите песни, страданията, които претърпяват грешните, съответствуват всякога на греховете, с които си са ги навлекли. Данте е търсил и намерил почти всякога в природата на греха наказанието, което му се пада. Ония, които, за да прекарат спокоен живот, са били еднакво равнодушни и към доброто, и към злото, са постоянно обезпокоявани от рояци оси и мухи, които им жилят месата. Пред очите им стои винаги образът на безцветния и подлия им живот: нечиста и грозна кръв, която се кърми с кръвта от раните им и със сълзите от очите им. Пред тях не заслужава и да се спрем, понеже, както не са живели на онзи, така не живеят и на този свят, освен като сенки, които не възбуждат ни съчувствие, ни ненавист.“ (К. Величков)

„Дантевият Ад има образ на превърнат конус, на който върхът се намира в центъра на земята, а повърхността му служи за покрив. Той се състои от едно преддверие и девет кръга, които се стесняват, колкото се отива по-надолу. По плоскостта на тия кръгове, които заемат едно широко пространство между двата си бряга, стоят грешниците. Поетите, които вървят все вляво, обхождат известна част от всеки кръг, виждат какъв вид грешници стоят там, какви наказания претърпяват и разпознават някои от тях. Подир това свиват към центъра и през урвата, която срещат, слизат в следващия кръг. Когато става нужда да слязат по някой особен начин от един кръг в други, поетът го описва.“ (К. Величков)

Душата на Вергилий е принадлежала също на Ада – на онзи кръг, където „пребивават не души грешни, а невинни и добродетелни духове, между които е и той, на които вината е само тая, че по причина на времето, в което са живели, не са били приели кръщение.“ (К. Величков). След това „Спасителя е влязъл в Ада, за да извлече душите на праведните некръстени“. (К. Величков).

В песен IX Данте изричадумите: „под булото на моите песни / търсете скрита мисъл и значение!“. „Поетът иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорически смисъл и него трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата поема, в която на много места, а не само тука, във вид на поетически фикции са изказани високи поучения, морални и политически.“ Например, че „всички тия чудовища, които стоят на стража в разните кръгове на Ада, изобразяват постоянната война, която пороците водят против добродетелта: завистта и злобата се стараят всякога да създават пречки и скърби на мъдрите честни люде, които искат да вървят по правия път.“ (К. Величков).

В Ада ние се срещаме още с душите на сладострастниците, лакомите, скъперниците и прахосниците; онези, чийто грях е гневът, леността; епикурейците и еретиците – невярващите, безбожниците, материалистите; съгрешилите срещу ближния; самоубийците и тези, пожелали собствената си смърт; прегрешилите срещу Бога, срещу природата или обществото; съблазнителите, търговците със свещени предмети, злоупотребилите с магии и гадания, продажниците, лицемерите, крадците, причинилите някому щета, поселите граждански и политически раздори; алхимици или друг вид фалшификатори; изменници срещу роднините, отечеството, приятелството.

„И трите части от „Божествената комедия“ свършват с думата „звезди“, stelle.“ (К. Величков)

„Съзрях през преход, който се отвори,

тез хубости, с кои небе блести;

излязохме тогава в ширните простори

и пак видяхме светлите звезди.“

Звездите и светлината им са алтернатива тук на мрака на Ада, мрака на греха. Звездите са надеждата. Пътят към тях е път на възвисяване на човешката душа, път към спасение.

Благоговението към божествения образ на Беатриче, съвършенството, във високите си измерения е благоговение към София – божествената премъдрост. Без този образ мъдростта на средните векове би била незавършена. Това е и непреходната връзка по хоризонтала и вертикала на човека с предхождащото и предстоящото, с възвишеното и ниското – неделимо единство в неговата природа – което може да живее само в усет, предчувствие, творческо вдъхновение, обожаван, величан образ. Чрез отдадената любов и връзката си с този идеал творецът би могъл да стане проводник и изразител на неизразимото, всичко в неговото творение да се пропие с дълбок многопластов смисъл, подобно на библейския текст. Архитектониката на Дантевата „Божествена комедия“, подчинена на числата 3 и 33, завършекът и на трите части с думата „звезди“, потвърждават наличието на такава боговдъхновена връзка между смисъл и творение.

„Ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир и Есхил.“ (Р. Щайнер) Източникът на гения е единосъщ, човекът е само негов проводник.

Човекът и човешките дела стават важен фактор в развитието на духовността на света. Изборът между добро и зло е изконен свободен избор на душата. Ето го ренесансовото, ето го надграждащото средновековните разбирания, според които страхът и подчинението са най-добрите коловози за удържане праволинейността на обществата. Истинският закон не е външен, той е във вътрешния морал на човека. Съвестта е връзката ни с Бог и божествените закони, според които да живеем на земята. В осмислянето и прилагането в живота на тази истина се корени величието на човешкия разум, величието на човека.

Една от най-големите заслуги на Данте според мен е, че е дал художествен образ на добродетелта и греха, като се е придържал към библейското разбиране за добро и зло. Апокрифите в средновековието затова са въздействали силно, защото „в интересна форма, с ярки картини и силни образи, достъпно и ясно те по-ефикасно от църковната проповед са възпитавали читателя в християнска нравственост, сочели са по художествен път образци на поведение, внушавали са морални норми. Те са отговаряли на много въпроси, задоволявали са любопитството на широки читателски кръгове, оформяли са литературни вкусове.“ (Д. Петканова)

Неизменно е желанието на човека да провиди отвъдните светове, стремежът му да разкрие как ще отговаря там душата за делата, които е извършила. По време на земното си битие хората лесно потъват в заблуди, забравят необходимостта да следват нравствените закони и от гледна точка на справедливото устройство на живота, явно трябва да се припомня ярко и образно, въздействащо, че всяко дело има своите последствия, ако не на земята, то на небето със сигурност, и че те са значителни и осезаеми на първо място за личността.

Ние знаем, че вътрешен морал се възпитава чрез художественото въздействие на изкуството, чрез симпатиите и антипатиите към ярко пресъздадените художествени образи.

Използвана литература:

Величков, К., Божествена комедия – Ад. https://chitanka.info/text/3776-bozhestvena-komedija-ad

Петканова, Д., Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С. 1997

Щайнер, Р., СС_123 Евангелието на Матей. https://rudolfsteinerbg.com/doc_txt_s.php?s_type=plus&id=956&status=1&high=%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5#result_start

2 коментара

  1. Чудесен, стойностен – както винаги – принос по изобщо най-съществената тема за духовното усъвършенстване!

    • Благодаря! Това е темата, която най-силно ме вълнува. Замислила съм шест представяния на творби, обединени от общата идея за справедливостта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: