Очите ми

Моят литературен свят

Скрежен свят

„Поезия… ти съществуваш
в росата, в утринния скреж…“
(Петър Алипиев)

По скрежните поля мъгла пълзи,
пространството затваря в бяло-сиво,
пробягват стволовете на брези
с провесени ръкави, парцаливи.

Аз пак пътувам в тихата кола
и в този скрежен свят душа съм бяла,
полите ми сред тръни и мъгла
висят на тънки ивици – парцали.

Аз царевична шума съм, листа
по клонките на ябълката дива,
рой птички, затрептели в прелестта
на скрежа сив и времето мъгливо…

А в спомена ми струйка звук цъфти –
изтръгнат от една цигулка нежна;
на хлад и голота светът дъхти
и в миг полъхва топъл звук – надежда,

под пръстите на някой цигулар
душата като струйка дим излита
от този свят – тъй есенен и стар,
достига до небето, през мъглите.

До вечните морета… и брези –
красиво белокорие без думи…
По мекия и тих скрежец сълзи
душата – тънка царевична шума…

Диана Янкулова (Диана Владимирова)

21.11.2021

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: