Сватбен пир

Ту слънчев лъч в шубрак се уталожи,
ту с някой порив листопад вали,
ту цъфне храст. И шаферките-рози
как шушнат леко с празнични поли!

Как веят своите кремави дантели
със кроткия ветрец на есента,
над тях листец кръжи, под тях се стели
окапалата страст и горестта.

Цъфти, цъфти, душа, преди сланите
със устни да докоснат твоя храст,
бе влюбена на лятото в лъчите,
в небетата, искрили плам и страст.

Сега си пак във сватбена одежда
и мекото сърце на залез тих
докосва бреговете ти със нежност
и с всеки лист кръжащ ти шепне стих.

А шаферките-рози парцаливи
пак пръскат страст и горест в тази шир,
над трънките небе любов разлива
и осветява сватбения пир…

Диана Янкулова (Диана Владимирова)

16.11.2021
София

• Posted in: Диана Янкулова поезия