Очите ми

Моят литературен свят

Словото

Преводът трябва да запази само смисъла и красотата.

Словото

Николай Гумильов
превод: Диана Янкулова

Вгледан бе в творението ново
Бог, когато в древността далеч
слънцето възпираха със слово,
словото рушеше като меч.

И крилете ставаха на камък,
в ужас се смаляваха звезди,
ако, като розовеещ пламък,
лумваха слова във висини.

В ниското оставаха числата,
питомни, като в ярема скот,
те добре заместваха словата
в лоното на низкия живот.

Патриархът опитен отново,
мъдър, опознал добро и зло,
сам не се решаваше със слово,
в пясъка чертаеше число.

И забравихме, че осияно
словото е в този свят дълбок,
и в Евангелието от Йоан е
казано, че словото е Бог.

Ние му поставихме предели –
граници от плът и от трева,
и – пчели в пчелини опустели –
грозно гният мъртвите слова.


Слово

В оный день, когда над миром новым
Бог склонял лицо свое, тогда
Солнце останавливали словом,
Словом разрушали города.

И орел не взмахивал крылами,
Звезды жались в ужасе к луне,
Если, точно розовое пламя,
Слово проплывало в вышине.

А для низкой жизни были числа,
Как домашний, подъяремный скот,
Потому что все оттенки смысла
Умное число передает.

Патриарх седой, себе под руку
Покоривший и добро и зло,
Не решаясь обратиться к звуку,
Тростью на песке чертил число.

Но забыли мы, что осиянно
Только слово средь земных тревог,
И в Евангелии от Иоанна
Сказано, что Слово это — Бог.

Мы ему поставили пределом
Скудные пределы естества.
И, как пчелы в улье опустелом,
Дурно пахнут мертвые слова.

Гумилёв Н. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: