Очите ми

Моят литературен свят

Рози

Иван Бунин
превод: Диана Янкулова

В лазура облаци блестящи
по небосвода се пластят
и под прозореца искрящи
две рози пламенно цъфтят.
Наднича зноят през стъклото,
а вътре е сумрак и хлад
и в задухата от сеното
струи упойващ аромат.
Понякога трещи, вилнее,
високо някъде ехти
шум гръмък… Но пчелите пеят
мухи звънтят – денят блести.
Понякога се ливват сини
потоци в шумен бяг за миг,
но греят ярките градини
с лазурно-огледален лик.
И розите топят се бързо,
главички нежни свели там,
усмихвайки се и през сълзи,
горят очите, пълни с плам.


Розы

Блистая, облака лепились
В лазури пламенного дня.
Две розы под окном раскрылись —
Две чаши, полные огня.
В окно, в прохладный сумрак дома,
Глядел зелёный знойный сад,
И сена душная истома
Струила сладкий аромат.
Порою, звучный и тяжёлый,
Высоко в небе грохотал
Громовый гул… Но пели пчёлы,
Звенели мухи — день сиял.
Порою шумно пробегали
Потоки ливней голубых…
Но солнце и лазурь мигали
В зеркально-зыбком блеске их —
И день сиял, и млели розы,
Головки томные клоня,
И улыбалися сквозь слёзы
Очами, полными огня.

1903 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: