Очите ми

Моят литературен свят

Мама на вилата

Марина Цветаева
превод: Диана Янкулова

Зад поляните селски Ока е сребриста,
като сребърна нишка тече.
Нашата майка сега е царица,
на главата си има венче.

Не обича тя тежки прически в косите –
само време и фиби пилеят!
Слънчев лъч падна тих през брезите
като кичур копринен над нея.

Плаче облаче, плува, стопено в тъга е.
Мама тихо съдба го нарече.
Златна нашата майка сега е,
а венчето й синьо е вече.

Две венчета тя има, наистина две са:
от цветя и едно от лъчи.
Това, цветното, ние донесохме,
а златистото кой закачи?

Ще се стъмни: луна ще блести и звездици,
на понтона – фенери-лъчи.
Нашата майка сега е царица,
на главата си има венци.


Мама на даче

Мы на даче: за лугом Ока серебрится,
Серебрится, как новый клинок.
Наша мама сегодня царица,
На головке у мамы венок.

Наша мама не любит тяжелой причёски, —
Только время и шпильки терять!
Тихий лучик упал сквозь берёзки 
На одну шелковистую прядь.

В небе облачко плыло и плакало, тая.
Назвала его мама судьбой.
Наша мама теперь золотая,
А венок у неё голубой.

Два веночка на ней, два венка, в самом деле:
Из цветов, а другой из лучей.
Это мы васильковый надели,
А другой, золотистый — ничей.

Скоро вечер: за лесом луна загорится,
На плотах заблестят огоньки…
Наша мама сегодня царица,
На головке у мамы венки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: