Очите ми

Моят литературен свят

Признание

Николай Заболоцки
превод: Диана Янкулова

Нацелувана, очарована
и за полския вятър венчана, 
скъпоценна ти моя, в окови
пак си цялата тук окована!

Нито весела, нито печална,
от небетата тъмни си слязла,
ти си моята песен венчална,
и звездата ми незалязла.

Аз във скута ти само ще легна,
ще те сграбча с неистова сила
и със сълзи и стихотворения
ще изгарям душата ти, мила.

Отвори ми лице полунощно,
във очите ти тежки да вляза
и във черните вежди, и още –
във прегръдката твоя атлазена. 

И несбъднатото ще забравим,
само този момент съществува…
Но защо плачеш ти, красавице?
Или просто така ми се струва?


Признание

Зацелована, околдована, 
С ветром в поле когда-то обвенчана, 
Вся ты словно в оковы закована, 
Драгоценная моя женщина! 

Не весёлая, не печальная, 
Словно с тёмного неба сошедшая, 
Ты и песнь моя обручальная, 
И звезда моя сумашедшая. 

Я склонюсь над твоими коленями, 
Обниму их с неистовой силою, 
И слезами и стихотвореньями 
Обожгу тебя, горькую, милую. 

Отвори мне лицо полуночное, 
Дай войти в эти очи тяжёлые, 
В эти чёрные брови восточные, 
В эти руки твои полуголые. 

Что прибавится — не убавится, 
Что не сбудется — позабудется… 
Отчего же ты плачешь, красавица? 
Или это мне только чудится? 

1957

Художник Гелий Коржев. „Влюбленные“. 1959

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: