Очите ми

Моят литературен свят

Гасне вечер

Иван Бунин
превод: Диана Янкулова

Гасне вечер, в далнината
слънцето се скрива,
докъдето поглед стига
изкласява нива!
Елдата на мед ухае,
бяла сред полето…
Звън за службата вечерна
идва от селцето…
Кукувица от горичка
бавно, леко кука…
И щастлив е, който морен
ще нощува тука!
Гасне вечер, слънце скри се.
Свети залез ален…
О, блажен, когото сутрин
тих ветрец ще гали;
за когото греят кротко,
мигат сред небето,
в тъмна нощ блестят звездите,
тихичко му светят;
който след труда си селски
ще заспи дълбоко
мирен сън под звезден купол
сред степта широка!

Гаснет вечер

Гаснет вечер, даль синеет,
Солнышко садится,
Степь да степь кругом — и всюду
Нива колосится!
Пахнет мёдом, зацветает
Белая гречиха…
Звон к вечерне из деревни
Долетает тихо…
А вдали кукушка в роще
Медленно кукует…
Счастлив тот, кто на работе
В поле заночует!
Гаснет вечер, скрылось солнце.
Лишь закат краснеет…
Счастлив тот, кому зарёю
Тёплый ветер веет;
Для кого мерцают кротко,
Светятся с приветом
В тёмном небе тёмной ночью
Звёзды тихим светом;
Кто устал на ниве за день
И уснёт глубоко
Мирным сном под звёздным небом
На степи широкой!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: