Очите ми

Подредено с любов

Хартиени бели птици

От масата в крайпътната беседка излетяха,

понесени със вятъра, хартиени птици бели –

приличаха на живи нежни птици, но не бяха –

а бяха две салфетки, над тревата полетели.

 

О, градски мои птици със крила несъвършени,

танцуващи, издъхващи безсилно край шосето,

незнаещи тръстиката как пази от студено

и как крилата мощни се сродяват със небето.

 

Невиждали как водна шир блести под слънце ярко,

небесна синя вис как в дълбините се оглежда,

как сплетените клони на дървета, като арка,

над чапли две сред бяло пладне влюбени се свеждат.

 

И в мощен полет, мощен танц, високо над земята,

целувани от слънцето, телата им се вият,

а градските ми чапли, пак подгонени от вятъра,

размахват над канавките крилата от хартия…

 

Диана Янкулова

 

28.02.2021

яз. Слаковци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: