Очите ми

Моят литературен свят

Пътят

Тъмнее се нощта под свода на мъглите,

попива бързо мракът в поляните студени,

най-топло е край стволовете тънки на брезите,

там тлее пролет нежна и нераззеленена.

 

Звездите са отвъд, в небетата безкрайни,

забулени от облаци, сковани от мълчание,

но зимното поле облъхва с топли тайни

душата – бледа пленница на страст и на страдание.

 

Изгрява тихо утрото и слънчев лъч изплува,

изкачваме пътеката нагоре в синевата

към върховете снежни, където Бог царува,

над дребните илюзии там долу, под мъглата.

 

Изкачваме пътеката над страсти и желания,

по платото открито към хоризонта звезден,

две хиляди години се качваме в мълчание

по пътя през тревите, Христос по който слезе.

 

Диана Янкулова

 

22-24.12.2020

Витоша

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: