Очите ми

Моят литературен свят

Утеха на нощта

Лудвиг Якобовски

(1868-1900)

УТЕХА НА НОЩТА

1.

С длан кадифена и чиста
пак ме докосва нощта:
„Спи, и във ято златисто
сънища с теб ще летят!“
Гали лицето ми в шепи:
„Стига, чуй как те теша…“ –
сладък спасителен шепот
в тъжната, болна душа.
Меки поли от коприна
чувам край мен да шумят…
В тъмната нейна градина
радост ми носи сънят…

2.
Тя се спуска при мен и подарък ми носи –
незабвения ярки, на душата ми полет…
С хризолит украсена, блести, тъмнокоса,
и за мен е по-скъпа от чудната пролет.
Но когато тъгата във обръч ме хване
и се спусне в гърдите ми страшният мрак,
тя изсипва със бледи и влюбени длани
по лицето ми сънен целителен мак…

Превод от руски: Диана Янкулова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: