Очите ми

Моят литературен свят

Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът

Има един велик закон, който гласи от какво се определя прогресивният напредък на съзнанието през всички бъдещи степени на живота. Всичко онова допринася за развитието на съзнанието, което човекът прави не за самия себе си, не за да развие това съзнание. Това очевидно е парадоксално твърдение: Всяко нещо, което едно същество извършва и върху което работи, без да цели развитието на собственото си съзнание, подпомага това развитие на неговото съзнание.

Един адвокат например работи за своите клиенти. Част от неговата работа може да бъде неегоистична, но истинското основание е да припечели за своето съществуване. Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба. От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интересите на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно.

(Всеки трябва да бъде подтикван да работи в служба на човечеството, да гради в обективния свят. Мой текст, Диана)

Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която можем да наречем минерална епоха, и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно. Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно (как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото развитие на собственото си съзнание – мой текст), са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е „Теология немска“ /Teologia Deutsch/, никой не знае кой я е написал. Външното име е само „Мъжът от Франкфурт“. Той следователно се е погрижил неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности. Когато е необходимо, те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.

Неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни. А духовността е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
…(За хората тогава) е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много по-маловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.
Вие всички имате душа и дух. Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство. Но вие вече сте били там преди вашето физическо тяло да е съществувало, преди да пристъпите в първото физическо въплъщение. Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас. Така както днес около вас се намират минералният свят, растителният свят и животинският свят, така са се разпростирали около вас душевният и духовният свят. И онова, което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, което поначало бе външно. Онова, което днес е вътре във вас, това някога е било разпростряно навън. Това вече е станало ваша душа. Духът също някога е бил разстлан около вас. И онова, което сега е разстлано около вас, ще стане ваш вътрешен живот. Вие ще поемете вътре в себе си онова, което сега е минералното царство и то ще стане ваш вътрешен свят. Растителното царство ще стане ваш вътрешен свят; вие го всмуквате навътре. Онова, което ви заобикаля в природата, ще стане вашето вътрешно същество.
Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.
Това е, което (човекът) знаеше – че когато работи за одухотворяване на минералния свят, а «строя» не значи нищо друго, освен да се одухотворява минералният свят, това един ден ще стане съдържание на неговата душа. Това е значимото нещо: Бог ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа. Ние я поемаме в нас самите. Не се дължи на нас, че тя съществува; всичко, което ние можем да направим, е да си я присвоим. Ала онова, което ние самите създаваме в света – това е, което чрез нас самите ще съставлява нашето бъдещо съществуване.
Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако основете един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна. Трябва да бъде възможно за човека да одухотворява колкото може повече от трите царства на природата – четири, тъй като човечеството също принадлежи към това. Да се внесе дух в целия външен свят – това е задачата на (хората от) всички времена.
Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише. В началото около него има всевъзможни пособия. Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето. И то придобива способността да чете. Така е и с природата. През идващите времена ние ще имаме вътре в нас онова, което сега е разстлано около нас. Ние сме души, произтичаме от световната душа и когато тя беше около нас, ние я всмукахме вътре в себе си. Духът също бе притеглен от нас, а и природата ще бъде всмукана от нас, за да се превърне в нас в действена способност.

Р. Щайнер, „Легендата за храма“

Поезия, която няма име

Ще чуеш и напишеш някой ден
поезия, която няма име,
а идва от пространствата незрими
на свят дълбок, могъщ и съвършен.

Която като огън озарява
покоите на кътчетата тъмни
и като полъх пролетен разсъмва
света за непознатата му слава.

Духът е анонимен и велик,
отмива нежно всякакво различие,
разкрива тихо своето величие,
струи в неповторимия си лик

през мен, през моя мил и през листата,
трептящи по дърветата отсреща,
и същността му нежна и гореща
изпълва в съвършенство тишината…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: