Роза

На мама, каквато е сега

Долавям, дъх стаила в тишината,
как розата разлива своя етер,
в цвета й спи ухание на небето,
на спомените нежни на душата.

Във топъл въздух меко потопена,
от нежната й гръд ветрец полъхва,
и тази свежест за да не пресъхва,
дъхти край нея свят, покрит в зелено.

На дни и нощи зимни в самотата
е спомен и далечен сън небето,
но тайнствен цвят пак пръска своя етер –
уханна роза, тук цъфти душата.

Диана Янкулова

21.05.2020
София

Очите ми