Очите ми

Моят литературен свят

Път, Истина, Живот

Във малката ти гръд лежи стаена
небесна, светлосиня доброта;
природата цъфти, раззеленена,
сред бялата любов на пролетта.

Живот люлее люлката на дните,
искри, трепти – безценен слънчев дар,
а, тихи топли птичета, прелитат
години, дни – листа от календар.

Бъди, Христос, върви по пътя дълъг,
във бялата си роба тих и сам,
с обичащо сърце – крилце на гълъб,
с душата си звезда – негаснещ плам.

По-тъжна, но по-истинна, Земята
след теб несъвършена все върви,
пронизано докрай от добротата,
сърцето й в гръдта кърви, кърви…

Диана Янкулова

19.05.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: