Очите ми

Моят литературен свят

Аз пак те виждам (страстният петък)

„Този, който увисна на кръста, за да извърши в смъртта величествения любовен акт; този, който преобрази всяко земно създание, той е всъщност най-истинският и свят образ на човешкото същество.“
Емил Бок, „Трите години“

Аз пак Те виждам – в слънчевия блян,
докосващ всяка сутрин върховете,
в безмълвния простор, от дъжд облян,
и в щедрата безкрайност на небето.

Ти – Слънцето – само дойде в света,
от вечност и звезди се бе откъсвал,
и в своята безпределна доброта
във всеки ден по малко бе възкръсвал.

По част от теб разтваряла се бе –
красив бял цвят – на хората в душите,
дъхът Ти стана земното небе,
кръвта Ти – пълнокръвие на дните.

А мъките Ти станаха нощта,
но всяка нощ е раждала Зората.
Аз пак Те виждам – виждам любовта,
зад всичко диша кротка добротата.

Диана Янкулова

10.04.2020
София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: