Очите ми

Моят литературен свят

Въздишката

Мечтаеше една въздишка, на кънки по леда,
за пламенна любов и радост.
Наоколо бе снежнобяло край градската стена,
в нощта блестяха сгради.

Копнеж по някакво момиче въздишката погълна,
тя спря за миг почервеняла,
ледът под нея разтопи се от огъня напълно
и тя потъна цяла.

Кристиян Моргенщерн
художествен превод Диана Янкулова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: