Очите ми

Моят литературен свят

Думата на съдбата

Необуздана е на времето реката,
в която плуваме като разпръснат цвят;
необуздана, ни разкъсва и подмята –
едва извикваме, гласът ни е отвят.

Човекът е едно премигване в безкрая,
но делото му вечно тук остава;
в премигване обхващаш Рейн открай до края,
Земята с взор… и всичко избледнява.

Кристиян Моргенщерн
художествен превод Диана Янкулова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: