Очите ми

Моят литературен свят

Вечер

Върви вечерта по земята полека,
в кафяви пантофки от плат-кадифе е,
широко палто тя повдига и вее,
и пада покой от ръката й мека.

Запалва със факла за миг в тишината
зениците-свещи на верни звезди,
о, плахо сърце, ти спокойно бъди,
че няма над теб вече власт тъмнината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: