Очите ми

Подредено с любов

Щастието

Онегин4

Често си представяме щастието като трайно и неизменчиво състояние, до което ще стигнем след като изпълним редица условия в нашия живот. Като цел, посока и смисъл на нашите търсения. Въображението ни, мислите ни рисуват красиви картини на постигнато житейско щастие, всички те приличат на нещо като устойчиво и обезпечено положение на човека – семейно, материално, професионално, обществено. Може би всеки от нас може да нарисува представата за своето щастие в една картина. Може би вече е нарисувал много такива картини и ги е окачил в галерията на своето съзнание. Но какво вършим, когато рисуваме например светкавица?

„Когато рисувате светкавицата, вие рисувате един миг, вие задържате този миг…“

Не сравнявам щастието с нещо така мимолетно като светкавицата, сравнявам само представата за него с рисунка на светкавица. Защото нашите предварителни представи винаги са статични задържани мигове. И защото когато изживееш голяма част от живота, разбираш, че докато си поддържал представите в ума си и си желал, стремял си се към тях, стократно си минал и изживял истинското, живо щастие.

Когато добиеш житейска и духовна мъдрост, обикновено разбираш, че действителният, пъстър, жив живот силно се разминава с представите ни за това какъв трябва да бъде животът. Разбираш това, когато се научиш да гледаш в цялост и дълбочина. Тогава, когато не можеш да погледнеш едно растение „без при това да се потопиш в процеса на неговото израстване; да го проследиш от корена до цъфтежа; да живееш в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове“.

„Човек може да се задълбочи в живота на животните и особено в живота на другите хора.“

Нека проследим героите на Пушкин от „Евгений Онегин“ в търсене на щастието.
Романът в стихове „Евгений Онегин“ на Пушкин е създаден в епохата на Романтизма. Той е определян като енциклопедия на руския живот по онова време, защото на фона на личните взаимоотношения между героите рисува цялостна картина на руското общество.
Романът показва как прогресивното мислене на някои млади хора влиза в конфликт с нормите на обществото, затова тези хора не могат да бъдат удовлетворени от живота си и да намират смисъл, цел и щастие в него.
Такъв млад човек е главният герой Евгений Онегин, който е преситен от живота в това общество, намира забавленията там за посредствени, а хората – за лицемерни. Затова започва да ги презира и се отчуждава, става равнодушен и скептичен към живота.
По време на своята изолация в провинцията, той среща Ленски – друг млад човек, който е също прогресивен и търсещ като него, но с различен нрав. Ленски е сърдечен и вярва в приятелството и любовта, притежава идеализъм, който се откроява на фона на хладната разсъдливост и сдържаност на Онегин.
Освен Ленски, Онегин среща и Татяна, която е израснала далеч от суетата на градското общество и не притежава лицемерието и посредствеността му. Тя е спонтанна, пламенна, не познава живота и любовта, освен от книгите, романтично настроена е и очаква да й се случи нещо, което да я направи щастлива.
Съдбите на тримата така различни герои се преплитат чрез сложните взаимоотношения помежду им и водят до съдбовни промени в техния живот.
Разрушителните импулси в характера на Онегин, идващи от неудовлетворението му и страха от обществените порядки, го карат да отблъсне любовта на Татяна и да стигне до убийството на приятеля си Ленски в дуел.
Скептичният Онегин не вярва, че някога, по някакъв начин може да бъде трайно щастлив, но любовта му към Татяна в края на творбата променя този негов начин на мислене и показва, че той е способен да обича и да изрази любовта си.
Но Татяна също се е развила. Тя вече е омъжена и на мястото на копнежите и мечтите от младостта си е изградила ценности като дълг, чест и достойнство. И въпреки че в сърцето си е запазила любовта към Онегин, тя остава вярна на дълга, който е поела.
Татяна е въплъщение на дълга и отдадеността към другите. А съдбата на Онегин е да остане сам и отчужден.
В крайна сметка в живота по-важно от постигането на романтичното щастие е човек да постигне в себе си чувство на себеуважение и достойнство.
(Това есе написах заедно с детето си за негов час по литература.)

ЗНАЧИ ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ СЕ ОТКРИВА В ИСТИНСКИЯ МОРАЛ. Онзи, човешкият и космичният, не общественият и късогледият…

„За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално.
Ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро.
Но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нищо. Както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за нещо реално в този смисъл.
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа във вечността.
Реалността на моралния свят се издига пред нас. И физическият, и моралният свят, съществуването и възникването, те стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони.
Това повишава отговорността спрямо света.“

Всички цитати са от Рудолф Щайнер, от книгата му „Указания за езотерично обучение“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: