Очите ми

Подредено с любов

Свободата да се изразиш

(есе за есето)

Помниш ли, като беше малка, пишехме заедно и ти все описваше мечтата си така, сякаш тя вече се е случила. Представяше си, че си на цели 18 години и живееш далеч, далеч от тук. „Далеч“ беше първият символ на твоята мечтана свобода. Разказваше, че имаш огромна къща и красив живот, че макар и на 18, вече си успяла актриса и получаваш много пари за труда си. Парите разбира се не бяха основното, те бяха вторият символ на твоята независимост – парите, които изкарваш сама.
Сега си по-голяма, все още далеч от заветните 18, и трябва да се научиш да пишеш есе. Затова дойде при мен отново, спомняйки си за времето, когато заедно разказвахме мечтите си. И тогава, и сега бях ваша учителка, и нещо повече – приятелка завинаги.
Сега си по-голяма, а темата за свободата – по-нова, по-обширна, по-богата. Човек постепенно излиза от детството и започва да разбира живота с другите. Започва да разбира по-добре нуждата да постъпваме по определен начин, което все пак не ни ограничава, както сме мислили преди, но напротив – е стъпка по пътя към нашата истинска свобода.
Вече знаеш, че няма значение къде се намираш, дали си тук или далеч, далеч; знаеш, че свободата е нещо вътре в теб.
А сега знаеш и как се пише есе – ето, виж – спазих всичко – диалогичната форма – говоря на теб; искреността; емоционалния и образен език – споделям ти съкровено, от душата си; поставих и оригиналността пред правдивостта на идеята, за да носи моя уникален отпечатък. Просто е. Като живота…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: